В сряда бе открито обновеното кръстовище пред Телевизионната кула в София. Това е и поводът Actualno.com да потърси главния архитект на столицата Петър Диков, според когото и занапред решенията за натоварения трафик в града ще са от подобно естество.
„Моята позиция винаги е била, че трябва да работим по периферията и то не по направления, които влизат в центъра, а по такива, които облекчават заобикалянето му“, обяснява Диков. „И кръстовището на „Гешов“, и това на Телевизионната кула, все са в посоки, които тангират централната градска част.“ Подобни кръстовища за в бъдеще ще бъдат построени и на Семинарията, а бул. „Тодор Каблешков“ ще бъде продължен до „Г. М. Димитров“.
Другият основен коз на Общината срещу трафика е развиването на метрото. По думите на Диков обаче съдбата на третия метродиаметър в момента е в ръцете на европейските лидери, които обсъждат бюджета на Европейския съюз, от който зависи и какви средства ще бъдат отпуснати по кохезионните фондове. „Ние разчитаме на тях за тези проекти“, казва главният архитект. „По предварителни разчети третият метродиаметър ще струва около 750 млн. евро. Ясно ви е, че София не разполага с такива пари.“
Велосипедният транспорт също има своята роля в облекчаването на трафика. Затова от общината продължават изграждането на велоалеи, част от които ще свързват крайните квартали с центъра. „Направихме една от „Надежда“ до „Лъвов мост“ – готова е и функционира. Така че който иска, ще може да ходи от „Надежда“ до центъра с колело“, казва Диков. „Сега започваме да правим една по бул. „България“. Имаме проект за велоалея от „Младост“ до центъра.“
Ето какво още разказа той за проектите за подземни паркинги, плановете за строеж на небостъргачи в София, както и защо в града няма истински увеселителен парк.
* * *
Бяхте критикуван за предложение да се построи нов път, който да минава през „Борисовата градина“. Какво стана с него?
– Първо, че не беше точно през „Борисовата“ (а в самия й край до болница „Токуда“, между „Никола Вапцаров и ж.к. „Хладилника“ – бел. авт.). Но и оттеглих доклада си, в който се предвиждаше. Направих го по две причини. Първо, че млади хора се активизираха и много ентусиазирано работиха срещу този проект. А аз смятам, че младите хора трябва особено да се уважават, тъй като каквото и да направим, хората от моето поколение ще го ползват пет, десет или там колкото е рекъл Господ години. А младите ще го ползват много по-дълго време. Другата причина е, че при обсъжданията се постави въпросът дали трябва сега да правим едно такова скъпо съоръжение, след като имаме бул. „Никола Вапцаров“, който е с три ленти и в сегашното си състояние е достатъчно добър. И в това си съображение тези хора имат доста сериозно основание. Наистина можем да използваме това трасе в момента. А и като в случая това ни помага да не изсичаме тези 160-170 дървета, още по-добре. Затова изтеглих доклада. Другата седмица ще внеса нов, с ново решение, което въобще да не засяга нито едно дърво – минава по сегашното трасе на булеварда и мисля, че така ще е доста по-разумно. Винаги сме правили обществените обсъждания, не за да отбием номера и после да осъществим това, което сами сме решили, ами за да чуем наистина мнението на гражданите. Доказваме го и с този случай. Когато има по-разумни предложения, те трябва да се преценят и оценят. И ако наистина решават основната задача, да се приемат.
Специално от движение „Велоеволюция“, които протестираха при откриването на обновения бул. „Драган Цанков“, коментираха точно, че не са били включени в обсъждането.
– Точно за тази реконструкция на „Драган Цанков“, включително и частта на моста, аз не мога да говоря, тъй като тя бе осъществена напълно от направление „Транспорт“ в Столична община. Но трябва да ви кажа, че не виждам никакви фаталности при преминаването на това кръстовище и при сегашния му вид.
Много добре се познаваме с хората от движение „Велоеволюция“, тъй като аз бях човекът, който преди четири години започна да настоява за реализирането на веломрежата в града. Първият проект, с който се занимавах лично и който реализирах, беше велоалеята по „Цар Борис III“. Както и при всяко нещо, тогава също имаше недоволни. Имаше гневни писма от граждани, които пишеха: „Как можете по този начин да правите асфалт на велоалеята, да давате пари за това, а нашите улици, по които си караме колите, да са пълни с дупки.“ Както има една приказка – угодия няма. Но вече имаме ясна програма за велоалеите, имаме проекти за голяма част от тях. Въпросът към момента опира повече до финансовите ресурси, а не до това да правим ли нещо, или не, и ако го правим, как да го правим. Аз съм убеден привърженик на това, че велосипедът трябва да се превърне във важна част от придвижването в града.
Доколкото знам, концепцията за велоалеите в София, не е да има мрежа от такива в целия град, а само в по-крайните квартали. Идеята е хората да идват с колело до спирката на метрото, където да си го оставят на паркинг като този до Националния стадион...
– Този паркинг е далеч от истински паркинг. Хората от „Велоеволюция“ основателно поставят въпроса за това, че не са сигурни, че като си оставят колелото на един такъв паркинг, като се върнат, ще си го намерят. Едно хубаво колело е скъпа вещ. И колелата са едни от най-крадените превозни средства.
Защото не са регистрирани, за разлика от колите. Трудно е да докажеш, че е твое, дори и да го намериш.
– Точно така. Тепърва трябва да решаваме въпроса със сигурността на тези паркинги. Но аз продължавам да държа на тезата си. Трябва да продължим, както започнахме. В „Младост“ направихме една алея от четири км. В „Люлин“ има проект за около 12 км. велоалеи. В същото време обаче започнахме да работим – по настояване на „Велоеволюция“ – и по пътеки, които осигуряват придвижването от периферията до центъра, без използване на метро. Това е тяхно искане и на практика ще го има. Направихме една от „Надежда“ до „Лъвов мост“ – готова е и функционира. Минава през надлез „Надежда“, минава по „Княгиня Мария Луиза“ и стига до моста. Така че който иска, ще може да ходи от „Надежда“ до центъра с колело. Сега започваме да правим една по бул. „България“. Имаме проект за велоалея от „Младост“ до центъра.
Сега открихте кръстовището на две нива до Телевизионната кула. Доколкото разбирам, до края на годината трябва да е готово и това на бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ и „Св. Георги Софийски“. От подобно естество ли ще са решенията на големите „тапи“ за трафика занапред? И къде ще са следващите подобни кръстовища?
– Да, подобни ще са. Имаме доста невралгични точки, които постепенно трябва да решаваме. Моята амбиция е тези места за решения да не са в центъра. Тук имат основание младите хора, които протестираха при алея „Пейо Яворов“. Винаги в транспортната комуникация новите решения имат много кратък период на положително действие. Обикновено, когато направиш удобство, привличаш много автомобили, които за много кратък период от време изчерпват капацитета му. И то отново започва да се задръства. Но това се отнася главно за зоните около центъра, които са най-привлекателните места за хората. Моята позиция винаги е била, че трябва да работим по периферията и то не по направления, които влизат в центъра, а по такива, които облекчават заобикалянето му. И кръстовището на „Гешов“, и това на Телевизионната кула все са в посоки, които тангират централната градска част. Целим да облекчим заобикалянето, за да не минават хората през центъра. Мисля, че това е добро решение. И ще продължим така – искаме да направим естакада на Семинарията, искаме да направим пробива на „Тодор Каблешков“ от „Луи Айер“ през „Черни връх“ чак до „Симеоновско шосе“ и да го свържем с бул. „Г. М. Димитров“. Такива трасета биха имали много благоприятно въздействие върху трафика в София.
Третият лъч на метрото ясно ли е от къде ще минава?
– Все още го уточняваме. В момента се занимаваме с регулационните планове и мислим точно как да мине, така че да имаме минимални проблеми с регулацията. Процедирането на нова регулация може да забави проекта с години, ако има жалби. Но като цяло трасето е ясно – „Враждебна“, „Владимир Вазов“, центъра, „Овча купел“. Така с това трасе ще запазим две трамвайни отсечки – по „Цар Борис III“ и по „Ботевградско шосе“. Те ще продължат да работят като скоростни трамвайни отсечки. Преценихме, че не си струва да разваляме нещо, което имаме и работи добре, за да правим нещо много по-скъпо, което евентуално ще работи по-добре.
Кога евентуално би могла да е готова тази отсечка?
– Нали четете вестници, гледате новини? Виждате какво става с бюджета на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Отговорът на въпроса ви е в тези дискусии – дали ще има пари и ако има, колко ще бъдат тези пари по така наречените кохезионни фондове. Ние разчитаме на тях за тези проекти. По предварителни разчети третият метродиаметър ще струва около 750 млн. евро. Ясно ви е, че София не разполага с такива пари. Ако нямаме подкрепата на Евросъюза, няма как да го направим. И ще разберем дали я имаме, чак другата година средата. Засега си вършим нашата работа. Тоест – подготвяме проектите.
Какво става с подземните паркинги? Паркирането е един от основните проблеми в града.
– Има много идеи. Аз съм внасял над 25 доклада. Но нито един не е процедиран. Там основният проблем не е дали ще ги има, а как ще се случат. Оказва се, че и досега нямаме правно решение на този проблем. В момента, в който го намерят, ще се построят. Каквото зависи от мене, съм го направил. Има и места определени за паркингите, има и предварителни идейни проекти за тях. Има на „Възраждане“, има на „Христо Смирненски“ при ВИАС, има на „Джеймс Баучер“, има на „Женския пазар“, има под бул. „Македония“. Последният се обжалва от живеещите там, защото някой ги е излъгал, че ще им падната сградите. Някой ден ще се случат.
Едно от нещата, които чисто визуално отделят София от един нормален европейски град, е точно хаосът в паркирането...
– Само това да беше... Това, което според мен разделя София от хубавите европейски градове, е тоталната липса на дисциплина. Във всичко – пешеходно движение, автомобилно движение, паркиране, поддръжка на собствеността. Мислите ли, че във Виена някой ще допусне в центъра да има такива сгради с порутени фасади?
Не мисля, че Виена е примерът. В Белград, който е столица на държава, която е почти равностойна на България по всички възможни икономически показатели, няма подобен хаос.
– Винаги съм давал Белград като пример за друго. Едно строително разрешение в центъра там струва между 80 и 400 евро на квадратен метър. Ако човек иска да направи сграда с 10 хиляди квадратни метра в центъра на Белград, плаща нещо от порядъка на три-четири милиона евро. Само за строително разрешение! И те отиват в специален фонд за благоустройство и инфраструктура. С тези пари се правят улици, канализация, улично осветление, паркове, паркинги... Представяте ли си да искаме ние подобни пари от инвеститорите само за такса строително разрешение? Ние искаме – и то след като го увеличихме неколкократно по мое настояване – между 8 и 14 лв.
Небостъргачи в София ще има ли някога? Ако не се лъжа, бяхте казал, че едва ли – и то по чисто икономически причини.
– Е, има ли? Мисля, че животът го доказа. Започнаха един и се спря още на дупката. Това на „Цариградско“, което го обявиха за небостъргач, е доста нашенско определение за такава сграда. Високо е само 120 метра. Това в нормалния свят си е просто една по-висока сграда.
Не трябва ли да е 30 етажа, за да се води небостъргач?
– Горе-долу е толкова, но няма подобно точно определение. По световни критерии трябва да е сграда над 150, 160 метра. Виждате в Арабския свят вече построиха сграда от 560 метра, ще строят и още по-високи. Това наистина е небостъргач. Не знам дали тук ще имаме. Всеки сам си прави сметката – ако има средствата, които трябва да се вложат в подобна сграда, ние нямаме сериозни основания да го спрем.
Какво става с идеята да се построи Технопарк на Четвърти километър? Трафикът на това кръстовище и без това е ужасен, няма ли да се натовари още повече, ако се реализира подобен проект?
– Проект още няма. Има идеи и едно решение, с което Министерството на отбраната прехвърля 300 декара от имота си на Министерството на икономиката. Трафикът там наистина е ужасен, но от друга страна това е от местата, където инфраструктурата е относително добре развита. Какво става, ако го сложим на друго място, където няма трафик, но няма и улици? В София инвестициите влязоха по две основни направления – едното е по продължение на „Цариградско шосе“, другото е по продължение на бул. „България“. Къде са най-големите търговски комплекси и офис сгради? По тези два булеварда. Защо точно там? Защото ги имаше към началото на промените. Защо не отидоха тези обекти из кварталите – „Сухата река“, „Дружба“, „Люлин“, „Обеля“. Връзката на „Люлин“ с центъра е тунелът на „Тодор Александров“ и „Сливница“, който е в ужасно състояние като булевард. А „Люлин“ е единственото място, където горе-долу се налепиха такива обекти – по „Царица Йоана“ (продължението на „Тодор Александров“ след тунела – бел. авт.), защото там инфраструктурата е най-читава.
Ще има ли в София някога истински увеселителен парк? И това не е ли въпрос изцяло на частна инвестиция?
– Върви концесия на „Западен парк“, където има предложение за изграждане точно на такъв увеселителен парк. За съжаление се яви само един кандидат. Не мога да кажа дали ще бъде одобрен, или ще се прекрати търгът за концесия. Но това значи, че няма желаещ. „София ленд“ фалира безславно. Обяснението на собствениците беше, че не им издържа икономиката. А няма частник, който да изразходва повече, отколкото печели, и да поддържа дейността. Няма как да се случи. Държавата може да дотира някоя дейност, но когато частникът е на минус, той затваря. Градът има нужда от такъв парк. Но явно хората не са готови да плащат такива суми, каквито биха били необходими за функционирането му.
Едно от нещата, които липсват на София, е истинска хубава пешеходна улица. Кога „Витошка“ ще се превърне в такава?
– Започнахме да я правим. Но веднага се появиха хора, които казаха, че не си струвало, не трябвало да се прави така. При нас огромна част от времето минава в спорове какво трябва да се направи и дали трябва да се направи. Накрая излиза, че нищо не сме направили. Сега съм изправен пред ситуацията да кажа: „Това няма да го правим повече, защото пет души не го харесват.“ Ама това, че софиянци напълниха „Витошка“ това лято и тя беше толкова пълна с живот, колкото аз не я помня въобще... Както и да е. Нашите намерения са до лятото да я направим със сигурност до „Солунска“.
По начина, по който е частта при спирката на метрото до НДК?
– Да, по същия.
Повечето критики там бяха спрямо самата реализация, а не че въобще е обновено.
– Каква да е реализацията, след като Общината не е дала и една стотинка? Това беше изцяло финансирано от двете фирми, които строиха метрото. Ние използвахме една част от договора, която гласи, че те трябва да възстановят настилката, след като покрият шахтата на метрото. Ако трябваше да вървим в посока на най-малкото съпротивление, трябваше просто да ги накараме да сложат асфалт и да приключат. Ние успяхме да ги убедим да направят тази реконструкция. Така че вторачването в качеството не е коректно в случая. Няма нещо, което да е направено и да няма недомислени неща. Но стана в разумни срокове, без финансов ангажимент на Общината и мисля, че резултатът е добър. Хората го харесаха.
Интервюто взе Стефан ТОПУЗОВ, фотограф: Деян ГЕОРГИЕВ, снимки в текста: БГНЕС
