Делото за собствеността върху Историческия музей в Кърджали по иска на мюсюлманското вероизповедание бе отложено за 14 май, предаде БГНЕС.
Заседанието протече при свръхзасилени мерки за сигурност, временна блокада на движението на автомобили в градския център и пълна обсада на Съдебната палата от жандармерия и полиция. Шестима души, носещи православен кръст и икони, не бяха допуснати до публичния процес с църковния реквизит. Сред тях бе и отец Стоян Божурин, всички пристигнали от София специално за делото. Нямаше напрежение или инциденти както отвън пред съда, така и вътре в залата по време на заседанието.
Съдията-докладчик по делото Веселина Кашикова изслуша заключението на вещото лице инж. Димитър Димитров. На предишното съдебно заседание на 25 февруари той получи допълнителна задача и обследва подробно кадастралните планове на Кърджали от 1921 г. На 14 май трябва да бъде готова и възложената на други две вещи лица съдебно-техническа архитектурно-строителна експертиза.
Изненадващо адвокатът на мюфтийството Красимир Руев поиска спиране на делото за музея до произнасянето на Софийския апелативен съд по казуса "Недим Генджев". Съдията реши, че ще се произнесе по искането за спиране на производството в следващо заседание. Нямаше нови свидетели, към момента делото е на фаза приемане на заключенията на изготвените експертизи, обясни по-късно юристконсултът на областната администрация Васил Радев, упълномощен да представлява държавата. Геодезическата експертиза трябва да изследва измененията на имота през отделните планове на Кърджали от 1921, 1956 и 1980 г., както и кадастралната карта на града от 2006 г., поясни той. Заради сложността на задачата вещите лица са поискали удължаване на срока за приключване на експертизите. Трябва да се обследва цялостната реконструкция на сградата от предложението за превръщането й в музей през 1978 г. до 1983 г., както и последващите вътрешни реконструкции.
Красимир Руев представи нотариален акт от 1922 г., според който Мехмед Чауш, жител на Кърджали, е продал нива в съседство с гробището на мюсюлманската вероизповедна общност в града. На този документ са базирани реститутските претенции на Главното мюфтийство към сградата на историческия музей и терена, върху който той е построен. Вероизповеданието обаче не притежава скица към нотариалния акт. Вещото лице инж. Димитър Димитров заяви, че въпросният парцел е регистриран в кадастралните планове на Кърджали още през 1921 г., което изключва възможността през 1922 г. той да е бил продаден като нива. За да се построи медресето, би следвало парцелът да е урегулиран поземлен имот, подчерта Димитров.
