Отец Иван от Нови хан катастрофира снощи на остър завой по пътя към Съединение, където е отивал на курбан при свой стар приятел.
Тъй като през деня не е успял да си почине, е взел друг да го кара. Карали са на фарове, по магистралата бързо, а когато излизат от нея , той се обръща назад, за да вземе шише с вода. Свалил е колана си в този момент. Поглеждайки пак напред, вижда остър завой и извиква на шофьора да внимава. Той обаче не успява да се справи със завоя и колата се преобръща в канавката. Отец Иван излита през стъклото. Сигналът за катастрофата е подаден минути след 19 часа, а около полунощ извършват операцията. Десният крак на отец Иван е счупен на две места, сложени са пирони.
Пред стаята му в Клиниката по ортопедия на УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив от сутринта има хора- все такива, на които през годините е помагал и които не са го забравили. Около 11 пристигна и синът му отец Григорий, на когото сега ляга цялата тежест по ръководството на приюта за бездомни. Отец Иван не отказва разговор, напротив. Той осъзнава, че много хора се интересуват от състоянието им, а и вижда в медиите единственият начин да помогне на питомците си. Защото, казва той, за себе си не се притеснявам, за децата се притеснявам. Аз съм твърд, ще изтърпя, казва още той, макар че снощи е имал жестоки болки, а и сутринта ефектът от упойката отминава.
Отец Иван се е канел да отиде при новия министър на земеделието, когато бъде сформирано правителство и да го моли да помогне с храна, защото 280 души в момента живеят в приюта в Нови хан, а тази година нищо от това, което сами са си садили за прехрана, не е станало. Още през юни, казва отец Иван, сметката на приюта беше празна. В последните дни той е приютил още хора- две майки, едната с две деца, другата - с едно. 70 ученици е изпратил в първия учебен ден, а за тях също трябват средства. Хората помагат, изпращат дрехи, но често те не са подходящи, казва той, децата имат нужда от техни дрешки и от обувки, от учебни помагала. Няма дърва за зимата, останал е в склада само един ориз. Въпреки болките си, отец Иван и за миг не спира да мисли как да осигури хората, за които е поел грижа. Не се знае колко дълго ще остане в болницата, още е рано за прогнози. Духът му, въпреки изпитанието, е на висота. Ако и ситуацията около приюта се проясни, ако хората помислят за зимата на бездомните, и той ще се чувства по-добре.
