През 2012 г. е достигнато най-ниското равнище на детска смъртност в България в цялата история на демографската статистика на страната. Въпреки това тя е два пъти по-висока от средната за ЕС. Това става ясно от доклад, приет от Комисията по здравеопазването, съобщиха от пресцентъра на Народното събрание, предаде БГНЕС.
Комисията по здравеопазването единодушно прие на заседанието си Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г. Документът е обективен и данните от него ще бъдат полезни при обсъждането на проекта на национална здравна стратегия 2014 - 2020 г. отбелязаха по време на дебатите народните представители от комисията.
Председателят на Комисията по здравеопазването Нигяр Джафер посочи, че документът показва малки крачки в положителна посока, но България продължава да държи незавидни места в класациите. Като пример за това тя посочи намаляването на броя на абортите през 2012 г. и подчерта, че въпреки това те са два пъти повече от средното ниво в ЕС.
Продължава да е висока детската смъртност и независимо от изразената положителна тенденция към снижаване тя остава два пъти по-висока от средната за ЕС, заяви Нигяр Джафер. Коефициентът на детската смъртност е намалял от 8.5‰ през 2011 г. на 7.8‰ през 2012 г., като достигнатото равнище на детската смъртност е най-ниското в цялата история на демографската статистика в България, се посочва в доклада.
Според председателя на Комисията по здравеопазването е необходимо значително вътрешно преструктуриране на българското здравеопазване, за да се променят силно изразените диспропорции на осигуреност, структури, болнични легла и медицински персонал. Честотата на хоспитализациите продължава да нараства, като използваемостта на леглата остава ниска, посочи Нигяр Джафер.
Народният представител от ПГ на ПП ГЕРБ Даниела Дариткова изрази надеждата си, че данните и изводите от доклада са били използвани при подготовката на проекта на Национална здравна стратегия 2014 – 2020 г. Тя отбеляза, че в документа са отразени и позитивни тенденции и като пример за това посочи, че в следствие на въведената през 2010 г. имунизация за менингит през 2012 г. само едно дете е заболяло от тази болест.
Докладът показва, че здравният статус на населението продължава да се влошава, каза пред депутатите от комисията председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов. Лекарите в България през 2009 г. са били близо 35 000, а през 2012 г. са 28 643, посочи той и допълни, че голяма част от тях са над 50 години и близо до пенсионна възраст, а млади и високо квалифицирани медици продължават да напускат страната. В Годишния доклад се отбелязва, че се увеличава броят на лекарите и специалистите по здравни грижи, като осигуреността на системата с човешки ресурси се доближава до средните европейски показатели на фона на прогресивно влошаване на възрастовата структура на медицинските специалисти. Продължават диспропорциите в осигуреността с медицински специалисти по области и региони.
През 2012 г. продължават негативните промени във възрастовата структура на населението, проблем, характерен и за другите страни-членки на ЕС. Запазва се дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта, обективно обусловена от влиянието на редица демографски, социални и икономически фактори, но остава по-ниска от средната стойност за ЕС.
Проблем за България е и високото ниво на смъртността – обща и преждевременна, се посочва в документа. В структурата на умиранията от болестите на органите на кръвообращението с най-висок дял са представени сърдечната недостатъчност, мозъчносъдовата и исхемична болест на сърцето. Броят на лицата с първично определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 16 год. възраст през последните години намалява. Продължава да се увеличава броят на децата до 16 г. възраст, признати за лица с вид и степен на увреждане.
През 2012 г. всеки трети български гражданин е ползвал системата за спешна медицинска помощ за решаване на здравен проблем. Нараства обръщаемостта към системата за спешна медицинска помощ, поради затруднения в достъпа до извънболнична и болнична помощ, в т.ч. и поради нарушени здравноосигурителни права. Осъществяваната от спешните отделения на болничните лечебни заведения спешна медицинска помощ се явява основен буфер в системата на здравеопазването, гарантиращ своевременен достъп до медицинска помощ.
