На 13-ти ноември страни от целия свят отбелязват Световния ден на добротата. На този ден, през 1998г. Австралия, Великобритания, Канада, САЩ, Тайланд, Япония и Сингапур откриват първата конференция на Световното движение на добротата в Токио. На конференцията те приемат “Декларация на добротата“.
„Най-добрите моменти от живота на човека са най-простите, случайни актове на доброта и любов.“
Уилям Уърдсуърт
Целта на декларацията е да се загърби самолюбието, да помислим за хората около нас, да се забравят расовите, половите и религиозните различия. Тя цели хора по света да живеят, мислейки за мира, съвместното съжителство и щастието.
Хора от цял свят честват Деня на добротата, като с добротата си се стремят да превърнат света ни, в едно по-добро място за живеене. Символът на движението представлява „открито сърце“. През юни 2010 г., Луис Бърфит-Донс и Дейвид Джамили, членове на Движението и хуманитаристи, отбелязват Денят на добротата във Великобритания. Тяхната цел е да се подчертаят добрите дела, извършени в цялата страна. Идеята за доброта е различна при всеки човек – помощ на възрастен човек при пресичане на пътя, правене на комплимент на някого, извършване на доброволческа дейност или почерпка на работното място. Важното е да бъдем с чисти намерения и да вършим добри дела, не само днес, а през цялата година!
Марк Твен някога е определил добротата така „Езикът, който глухите могат да чуят и който слепите могат да видят.“ Не случайно, на днешния ден светът отбелязва и Международния ден на незрящите. 13 ноември обединява тези две световни инициативи, защото те са свързани по между си. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри хора винаги изпитват вътрешна потребност да помагат на нуждаещите се.
Международният ден на слепите хора е обявен да се честтва на 13 ноември от ООН през 1946 г., защото това е рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който полага основите за световното обучение на слепите. Той основава и първия в света интернат за слепи в Париж.
Брайлова азбука се нарича тактилна система за писане и четене, използвана от слепите и слабовиждащите хора по света. Използва се в книги, менюта, документи, бутоните на асансьорите, валута, лекарства. Брайловите символи могат да се изписват на плоча с шило, като точките излизат релефни от другата страна на листа или с брайлова машина. Брайловите потребители могат да четат и от мониторите на компютрите и други електронни пособия, използвайки брайлов дисплей. Брайловата азбука носи името на своя създател Луи Брайл, който ослепява вследствие на инцидент в детството си. На 15-годишна възраст, Луи развива свой код за писане, подобрявайки система, разработена от войници, позната като „нощно писане“.
“Брайловото писмо“ от Луи Брайл е въведено през 1906г., а от 1928г. до днес Националното читалище за слепите “Луи Брайл“ в София е основният издател на художествена литература на Брайл, като библиотеката му има фонд от почти 2000 заглавия. Първите български „говорещи книги“ са записани през 1959 г.
Заслугата за въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване на незрящите е на французойката Жили Дербемон и на Джордж Бонъм в САЩ. Дългият бял бастун е изобретение на военния психолог Ричард Хувър през 1943 г.
Организациите на незрящите в България ще отбележат по различни начини днешния Международен ден. В София, Шумен, Русе и Силистра са организирали различни обучения, екскурзии и други мероприятия свързани с честването на повода.
