Към края на май тази година общият брой на регистрираните свлачища на територията на цялата страна е 2004, а към края на 2014 година те са били 1886. Само от началото на годината имаме 139 новорегистрирани свлачища. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, предаде БГНЕС.
Павлова посочи, че назад в годините средногодишно новорегистрираните свлачища на територията на страната са около 20, а сега само за шест месеца имаме нови 140 свлачища. "В урбанизираните територии свлачищата са над 1100, имаме и много свлачища по пътищата - почти 700", каза Павлова.
Свлачищата са разположени в цялата страна, а в последните месеци са изработени конкретни мерки и стъпки в посока решаване на част от проблемите, каза министърът. Приета е национална програма, която дава общия обхват и в детайли описва кои свлачища са активни, трябва да се наблюдават и какви мерки са необходими. Възстановен е експертният консултативен съвет към регионални министър, закрит преди 10 години, добави тя. Този съвет трябва да дава становище по отношение на най-рисковите територии и да спомага при решението какви дейности може или не може да се извършват на тези територии.
"Направихме проверка дали се спазва Законът за устройство на територията (ЗУТ) - дали и как се строи в свлачищни региони. За мое голямо съжаление резултатите са крайно притеснителни. В 163 от 265 общини в страната имаме активни свлачищни райони, в които съгласно ЗУТ има строителна забрана или ангажимент всяка община, всеки главен архитект и всеки кмет, преди да разреши строителна дейност, тя да се съгласува с МРРБ и да се предвидят мерки за укрепване. В някои територии изобщо е забранена строителната дейност", обясни Павлова.
Статистиката обаче показва, че от 1860 свлачища, към които е правена тази проверка, в 1161 района не е извършена строителна работа. На територията на останалите 699 регистрирани свлачища са извършени 5355 строежа. От тях само 277 са контролирани от МРРБ и от Дирекцията за национален строителен контрол и имат своите разрешения. От останалите над 5000 строежа почти 4000 са незаконни, тоест не спазват изискванията на ЗУТ и нямат необходимите строителни книжа.
"Сам по себе си, строежът като строеж отговаря на строителните норми. Проблемът е, че той е върху свлачищна територия, която не е предварително укрепена и строежът не е съгласуван с МРРБ", каза малко по-късно пред журналисти Павлова.
Поради тази причина Министерски съвет вече е приел промени в ЗУТ, които са внесени в Народното събрание и целят затягане на контрола, по-високи санкции и други. Завишават се санкциите за главните архитекти, когато издават разрешения за строеж в свлачищни зони без съгласуване с МРРБ. Предлагат се административни и финансови санкции в размер от 5000 до 25 000 лева. В разрешението за строеж задължително ще трябва да пише дали то е съгласувано с МРРБ, обясни още Павлова.
Кръглата маса бе открита от министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова, която си тръгна малко след приветствието към гостите без да отговори на актуални журналистически въпроси.
