Към момента няма конкретни данни, че процедурата за саниране е опорочена и трябва да бъде прекратена и да лишим българските граждани от европейските средства. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков по време на днешното му изслушване в Народното събрание.
По думите му в момента се разглежда всяко възражение и при откриване на технически греши се извършват корекции“, подчерта регионалният министър. Според него трябва да се търси истината и ако се установи проблем с издаването на енергийните сертификати, това ще бъде проблем на цял един бранш. Още: Министър обясни как се оценяват сградите, кандидатствали за саниране
Министърът информира, че по Плана за възстановяване и устойчивост, при откритие на нередности корекциите на средствата са 100%, няма частични. Т.е. ако не се постигнат целевите показатели, заложени в енергийните сертификати, то тогава ще следва да се възстановяват средствата. Държавата ще търси парите от общината, а общината съответно от гражданите, стана ясно още по време на изслушването.
План
"Трябва да има ясна програма, чрез която през следващите 4 – 5 години да довършим санирането на стария сграден фонд", заяви Андрей Цеков.
Според него не трябва да има дискриминиране на гражданите – едни да са имали достъп до средства, други да са лишени от такава възможност. Затова е необходимо да се структурират инструменти за социално-ориентирана политика за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, като основната отговорност и роля за това е на Министерството на енергетиката. Още: Удължиха срока за кандидатстване за саниране до емблематична дата
Пред депутатите министърът на регионалното развитие и благоустройството съобщи, че по втория етап от процедурата за енергийно обновяване на жилищни сгради са осигурени 282 млн. лв., като крайният срок за кандидатстване е удължен до края на февруари. Наред с това средства за саниране, в размер на около 409 млн. лв., има и по Програма „Развитие на регионите“, от които 63 млн. лв. са за десетте най-големи общини за енергийни мерки, 150 млн. лв. за останалите общини и 196 млн. за областите, които са засегнати от декарбонизацията – Стара Загора, Кюстендил и Перник. През 2024 г. трябва да започне да функционира и Националният декарбонизационен фонд към Министерство на енергетиката.
