България изчаква за дата за референдум за промени в изборните правила. Едно от най-спорните предложения е това за електронното гласуване. И докато машинното електронно гласуване предстои да бъде изпитано за първи път на европейските избори през май, онлайн гласуването среща бурна съпротива от страна на управляващите.
Според тях няма начин, по който вотът по интернет да е сигурен и да може да бъде приложен ефективно.
По света обаче редица държави са убедени в предимствата на онлайн гласуването.
Общо 11 страни, сред които Естония, Канада, Франция, Холандия, Швейцария, Великобритания, Финландия и др., използват интернет гласуването при избори или референдуми. 7 страни са възприели технологията на местно ниво или сега започват да я въвеждат. Естония е единствената страна в света, която предлага опцията за интернет вот на целия си електорат.
Предлагаме ви примерите на няколко страни, които успешно прилагат онлайн гласуването вече няколко избори поред.
Как е в Естония
Естония е страна, в която електронните услуги и електронното правителство са толкова напреднали, че гласуването по интернет не среща никакви технически пречки. Важно е да се допълни, че онлайн гласуването в Естония е допълнителен вариант, а не единствен начин за гласуване.
Онлайн гласуването се провежда 6 до 4 дни преди същинските избори. Електронното гласуване се извършва посредством личната карта, снабдена с чип. С тази карта освен че може да се гласува, може да се плаща по банков път, както и да се ползват безброй други електронни административни услуги.
Естония е въвела електронна лична карта с вграден чип, с която може да се криптират документи и която съдържа електронен подпис.
Заедно с личната карта всеки естонец получава официална електронна поща под формата firstname.lastname @ eesti.ee. Адресът е предназначен за официалната кореспонденция с държавата и е вид “официално електронно място на пребиваване” за даденото лице.
Идентификацията на личната карта при онлайн гласуването става със съответния към компютъра smart reader с валидни сертификати и PIN кодове.
Всяко лице гласува в система, отключвана чрез криптиран публичен код, прилагайки електронния си подпис. Системата потвърждава самоличността му и дали има право на глас. След това лицето въвежда личен и персонален криптиран код.
Електронното гласуване трае няколко дни и приключва 4 дни преди изборния ден. Двойните гласове се броят за невалидни. Списъците с е-гласувалите се пращат до секциите, за да бъдат отписани от листите далите вече своя вот. В секциите се пращат и списъци с невалидните е-гласували.
Как е в Канада
В Канада интернет гласуването е изпробвано само на местно ниво.
Маркъм, Онтарио, е първата канадска община, въвела е-гласуването.
Там желаещите да гласуват по интернет трябва да се регистрират предварително, за да бъдат премахнати имената им от стандартните избирателни списъци в секциите. Всеки гласоподавател получава по имейл регистрационен пакет и трябва да измисли индивидуален таен въпрос, след което получава уникален PIN код. Преди гласът му да бъде зачетен на официалния сайт на Маркъм, той трябва да въведе този PIN код и да отговори правилно на тайния въпрос. През 2003 г. онлайн гласуването се провежда 5 дни преди изборите, а през 200 6г. продължава 6 дни.
Маркъм предприема и мащабна информационна кампания сред гражданите си, наемайки специализирана фирма. Тя създава уебсайт, който обяснява процеса и предоставя информация за всички кандидати. Общината популяризира онлайн гласуването чрез имейли, реклами, брошури, билбордове, пощенски съобщения, телефонен маркетинг и дори магнити за хладилници. Тази агресивна рекламна кампания вероятно е причината за успеха в онлайн гласуването в Маркъм.
Друг канадски град - Питърбро, последва примера на Маркъм през 2006 г.
Там на всички гласоподаватели се изпраща по имейл регистрационна карта с уникален индификационен код (УИК). За да влязат в онлайн системата за гласуване, жителите на Питърбро трябва да въведат своя УИК, както и допълнителен код за сигурност от типа CAPTCHA (код, който гарантира, че потребителят е човек, а не програма). Те също така попълват адреса и датата си на раждане. И в този случай има PIN код, който всяко лице избира как да получи - по пощата или по имейл. След това на регистрираните гласоподаватели се изпраща по имейл или по поща още една карта с PIN код. Двата PIN-а, както УИК-ът и CAPTCHA кодът са нужни, за да бъде отчетен вот на официалния сайт на Питърбро.
В град Халифакс системата за гласуване е идентична. Интересното там е, че преди да въведе новия метод общината разработва четири нива за проверка на сигурността. Първото - "риск от проникване", включва IT фирма, с която се сключва договор, която опитва да проникне в системата, за да установи пропуските, които биха позволили лице или група лица да компроментират вота. Второто ниво включва анализ на системата за криптиране, използвана в комуникацията между сървърите. Третото ниво е външен одит на целия процес на гласуване, направен от външна одиторска фирма. Последното четвърто ниво анализира цялостната сигурност на мрежата, която трябва да предпазва от атаки.
Как е в Холандия
В Холандия онлайн гласуването е използвано за първи път през 2004 г., като успешният експеримент се повтаря и на следващите избори - през 2007 г. В Холандия се използва т.нар. система за гласуване RIES.
Холандците са задължени да заявят желанието си да гласуват онлайн през интернет или по телефона няколко месеца преди изборите. След това по пощата се разпращат уникални потребителско име, парола и индивидуални кодове.
Сорс кодът е разработен от софтуерна компания и е направен публично достояние. Така всеки, който се интересува, може да го свали, да изучава и да изпробва софтуера. Свалянето става от специална платформа. Най-важната цел на властите, правейки кода публичен, е прозрачността. Както и обратната връзка при евентуални пропуски. Класове, които са част от общата технология на софтуерната фирма все пак остават тайна, така че кодът да може да бъде публично изследван, но не и променян или компроментиран.
Въпреки първоначалната идея, в последствие властите се отказват от използването на смарт карти. Криптографските изчисления, които правят смарт картите, са заменени с JavaScript в браузъра на потребителя на персоналния му компютър. JavaScript-файлът се сваля автоматично от всеки гласоподавател с първия отворен прозорец в системата. Скриптът гарантира, че потребителят ще въведе нужните уникални кодове без да ги разкрива на трети лица или системи, включително изборния сървър. Накрая всеки може да провери дали гласът му е отчетен правилно чрез информация, която се сваля от специализирания уебсайт.
Холандската компания, разработила системата, също както в Канада, е използвала услугите на трети страни и субекти, които да проверят и тестват сигурността й.
Как е във Франция
Франция експериментира за пръв път с интернет гласуване през 2003 г.
Французите също гласуват няколко дни преди датата на изборите. Не се изисква специално заявление, че дадено лице няма да гласува на място в секция. Всички, които имат право на глас, трябва да подадат заявление до полицията за регистрация и упълномощаване за гласуване на друго лице, живеещо на същия адрес. От едно място могат да гласуват максимум двама души.
Всеки потребител сваля приложение на компютъра си, което гарантира валидността на вота му и което криптира бюлетината с публичен код. Когато тя достигне сървъра се извършва втора проверка на сигурността.
През 2009 г. гласоподавателите се идентифицират с таен код, получен по пощата и парола, получена по имейл. Потребителят се идентифицира в специален уебсайт с името и паролата и след това валидира вота си с тайния код.
На президентските избори във Франция, когато онлайн гласуване беше възможно само за французите в чужбина, те се идентифицираха с ID код и лична парола, които им бяха генерирани след връзка с уебсайта на Асоциацията на френските граждани в чужбина, където се регистрираха като желаещи да гласуват през интернет.
