Ролята на Омбудсмана е да бъде на линия и да си върши работата, защото освен защитник е и посредник. По закона той е мост между институциите и гражданите. Мисля, че тази връзка, този мост трудно се осъществява, каза Константин Пенчев, цитиран от БГНЕС.
И през февруари, и на сегашните протести хората са категорични срещу всички институции, срещу сегашния модел, те не желаят да контактуват с тези институции. Но аз така или иначе, без да се натрапвам на никого успявам да бъда полезен, стремя се да бъда полезен на тези, които ме търсят и действително ще участвам тази комисия за Избирателния кодекс, по покана на част от неправителствения сектор. Просто хора, които са били извикани от г-жа Манолова са ме извикали, те ми се обадиха. Казаха, ние искаме да бъдете с нас, просто да чувстваме вашата подкрепа. И аз ще бъда там, просто там ми е мястото, посочи Пенчев. Някои пък ми пишат предложения за изменения на Избирателния кодекс, които предложения аз ще предам на комисията на г-жа Манолова. Някои дори ми се обаждат по телефона със сигнали за различни безумия и питат – това може ли, онова може ли!? Т. е. – имат ми малко повече доверие и това е добре, защото и Омбудсманът е институция, тя също е държавна институция, има я в Конституцията, Народното събрание я избира. И ако все пак, поне на тая институция част от протестиращите има доверие това е добре, защото никой няма интерес от една война, пълна война – не дай Боже гражданска война. Просто при най-големите протести, при най-големите безобразия трябва да се намери изход и да се върви напред, категоричен е Омбудсманът.
Точно по време на миналите протести през зимата вие казахте "Държавата ни е болна"…
Аз и сега го повтарям, но искам да кажа много ясно, защото непрестанно някои от политиците се опитват да омаловажат нещата и да акцентират при нещо, което не е важно, казва Константин Пенчев, в коментар на думите му казани преди 3 месеца, че "държавата ни е болна". Даже през зимата имаше коментари: "това са хора нискочели", "това са нарко-комунистите", "те не знаят какво искат"… Сега пак започваме да броим "те колко бяха – 5 000 или 3 200", "ама има ли платени, ама няма ли платени"… Аз задавам следния въпрос – пред февруари хората излязоха първо със сметките за тока високи и неясни, за ролята на монополите и отново поставиха въпроса за политическия модел, за съдебната система и други въпроси, които сме си ги поставяли. Да, те излязоха по повод цените на тока, но не само заради това, а заради липсата на справедливост, за липсата на каквато и да била прозрачност. В предизборния период някак си протестите затихнаха – нормално, хората очакваха какво ще се случи, че все пак ще тръгнем по някакъв път. Имаме нов избор, имаме един парламент със странна конфигурация, само с четири партии, т. е. - много хора все пак останаха без представителство. И в тези първи стъпки на парламента отново заявиха недоволство – и аз се питам, добре, тогава февруарските протести имаше причина за тях, за тези протести има ли причина? Безспорно има! Хората са по улиците не само по повод на едно конкретно назначение, а по повод на цялата тази система, която 20 години ни върти, че решенията се вземат не в институциите, а някъде другаде, че институциите, едва ли не, гласуват и вземат своите решения под натиск, по някакви неясни съображения за тях самите и хората излязоха, отчита Омбудсманът. Очевидно моделът не се сменя в правилната посока. Държавата е болна и продължава да бъде болна. Чувам и други разсъждения "Ама сега колко са на улицата, 10 хил. души само от София, България е 7 милиона"… Ако започнем така да разсъждаваме, да се отнасяме с пренебрежение към хората отвън на улицата и с едно високомерие, трябва да си дадем сметка, че една от причините хората да са навън и през февруари, и сега, и още дълго да бъдат навън е точно това високомерие, характерно за властта отгоре до долу, цялата администрация, цялата бюрокрация имат това отношение към гражданите. Това е характерно не само за бюрокрацията, а и за търговците, доставчиците на обществени услуги, за монополистите и те се отнасят с хората като господари, само че те ни правят услуги, които ние ползваме, а после им плащаме за тях. Пак казвам – докато не се разбере, че държавата е сериозно болна, и че трябва да се намерят симптомите, начина на лечение на тая държава, ако от протест на протест омаловажим нещата и кажем, че излезлите не са чак толкова много, а останалите по домовете си са мнозинството, значи те приемат нещата и ги одобряват. Не може да имаме ежедневни вече 12 вечери протести, а сега вече и през деня и да кажем, "нищо не е". Не, не е нищо, това е симптом и то за сериозна болест и ако не я лекуваме, ще се задълбочи, категоричен е Пенчев.
Тази болест е сериозна, второ е задълбочаваща се и 23 години сме я носили в нас, в организма на държавата. Очевидно лечението не може да стане изведнъж и едва ли може да стане с една операция, колкото и болезнена да е тя. Т. е. – ако си мислим, че ще направим нов Избирателен кодекс или приемем нова Конституция и това ще оправи нещата, няма да ги оправи. Метастазите са дълбоко в организма – в съдебната система, в полицията, в администрацията… отгоре до долу . Това са цели мрежи, как си мислим, че ще направим по-хубав закон и край?!, изрази мнението си и като юрист той.
Ще пишем, че е забранено купуването на гласове, ами то е забранено, има и дела, има и хора влезли в затвора за това нещо. Но това явление не се премахва, очевидно е необходима много силна воля към радикално лекуване на системата. Първо трябва да направим такива правила поне първоначално да стане ясно, че не можем да я караме така постарому – то вече започва да става ясно, за които и да са управляващите. Вече става ясно от февруари, че хората ще излизат на улицата и не само за високи сметки, а за всичко, което ги възмути. Те пак излязоха, утре пак ще излязат, аз не знам кога ще се приберат. Но просто вече, слава Богу, обществото започва да ражда тия антитела, да има съпротивителни сили и да каже не на болестта, не на бацилите, за да ги премахне. И аз се надявам, това е пътят, че всяко едно ново правителство, което и да е то, при всеки грешен ход ще знае, че хората ще са на улицата. А така, ако аз съм премиер ще знам дали да слушам, който и да е олигарх или съвестта си, защото ще знам, че във всеки един момент аз ще си отида и ще платя със своето име, убеден е Омбудсманът.
