Макар че през март имаше вълна за презапасяване в магазините около 13 март, според Националният статистически институт (НСИ) инфлацията за миналия месец е отрицателна. Според икономисти през април и след това може да има още по-голямо поевтиняване.
В дните около обявяването на извънредното положение на 13 март цените на стоките през целия месец всъщност са се понижили с 0,6%. Това твърди НСИ, цитиран от в. "24 часа".
Въпреки очевидното поскъпване на някои храни като цяло техните цени са се увеличили с едва 0,1% за миналия месец. Разходите на българина за здравеопазване са се увеличили със същия процент спрямо февруари, а цените на ресторантите, които работеха през по-голямата част от месеца само за доставки по домове и офиси, са се увеличили с 0,3% в сравнение с месец по-рано, сочат данните.
Всички останали групи стоки и услуги или са без промяна, или са поевтинели, а някои от тях - значително.
НСИ предупреди още през март, че поради кризата заради коронавируса много търговски обекти, които са обикаляни от анкетьори, са затворили и не е имало откъде да се вземат данни. Това важи за около 24% от наблюдаваните стоки и услуги.
“За да се попълни липсващата информация, подходихме по два начина. Единият е за тези стоки да се вземат цените от предишния месец, т.е. се приема, че те не са се променили. Другият метод е дадената стока да се замени с друга от същата група, която е близка до нея и за която има данни. Тази методология е разрешена от Евростат и другите статистически институти в Европа ще направят абсолютно същото. Така че не може да се говори за манипулация на данните.
Получената по този начин инфлация също е официална и няма как да има друга, каза пред вестника председателят на НСИ Сергей Цветарски.
Не са правени каквито и да било промени в теглата на отделните стоки и услуги в потребителската кошница. Това се прави само веднъж годишно, и то през октомври.
Според Цветарски данните ще са малко проблематични през април, когато през целия месец ще има затворени търговски обекти, които не могат да се проверят. През март все пак е имало цели 13 дни, в които цените са били наблюдавани. През останалото време анкетьорите са следили цените само в обектите, в които така или иначе пазаруват за лични нужди, а когато е имало възможност, са събирали данни онлайн. Т.е. поне данните за хранителните стоки и за лекарствата са достатъчно достоверни.
“Дефлацията за март не бива да ви учудва – по принцип в състояние на икономическа криза е нормално цените да не се вдигат и дори да падат. Спомнете си кризата преди 10 години – цели 3 пълни години след началото ѝ бяхме в дефлация”, коментира Георги Ангелов - старши икономист на “Отворено общество”.
В случая обаче според него са се натрупали няколко ефекта – спадналото потребление и рязкото понижаване на цените на петрола на международните пазари, което вече доведе до поевтиняване на горивата.
“Имайте предвид, че за април вероятно ще има още по-голямо падане на цените заради безпрецедентното поевтиняване на парното и природния газ, а специално газът ще снижи разходите на много производители. Транспортът, който все пак продължава да работи и да докарва суровини и стоки, също ще получи облекчение от поевтинелите горива. Взети заедно, тези фактори ще осъществяват огромен ценови натиск, така че
вероятно в идните месеци ще имаме постоянно дефлация.
Аз очаквам такива да са данните за цяла Европа”, каза Ангелов.
Икономистът смята още, че облекчението по отношение на енергийните суровини ще помогне на предприятията да се съвземат много по-бързо от шока, а това ще даде основание на банките да са много по-спокойни. Което от своя страна ще ги накара по-бързо да рестартират отпускането на кредити, и то при много ниски лихви.
“Случва се това, че пазарната икономика сработи и се получи нещо, което би се получило и без пандемията – горивата поевтиняха и оттам всички останали цени поеха надолу”, каза Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.
Според него опасенията от дефицит и съпътстващата го спекула просто са се оказали прекалено емоционална реакция. “Нямаше маски и дезинфектанти в началото, но никой нормален човек не би трябвало да очаква, че те изведнъж ще се появят и ще залеят магазините. Същото е и за джинджифила, който поскъпна тройно - това са единични стоки, които на фона на 50 милиарда лева потребление не могат да окажат съществено въздействие. Освен това ЕС много бързо възстанови транспортните коридори, а и все пак по-голямата част от индустрията у нас работи – няма как при това положение да има дефицити и масово поскъпване”, каза Богданов.
Горивата са поевтинели най-много от стоките за масова употреба през март. Намаленията на техните цени през третия месец на годината всъщност трябва да се добавят към понижението им през февруари, което от своя страна вече е довело до поевтиняване на много стоки.
От друга страна, по-евтините горива са довели през март до поевтиняване с 2,7% на всички транспортни услуги. Тук обаче има една особеност – голяма част от междуградските автобусни линии почти не работят или са разредили разписанията си до минимум, превозвайки ограничено количество пътници. Вследствие на това те са свили разходите си и това заедно с поевтинелите горива най-вероятно е накарало повечето фирми да преглътнат толтаксите, които започнаха да се плащат в пълна степен именно от началото на март.
Т.е. въпреки оплакванията на много превозвачи и опасенията им, че ще трябва да вдигнат цените на билетите заради таксите, това просто не се е случило.
Товарните превози също са поевтинели, и то въпреки толтаксите. Върху разходите на превозвачите и върху цените, на които предлагат услугата, не се е отразила и почти едноседмичната блокада по границите в началото на извънредното положение. Това намаление на разходите за транспорт и логистика също влияе върху цените на много стоки, чийто превоз зависи от автомобилния транспорт.
При храните голямо влияние оказват сезонните плодове и зеленчуци. С края на зимата е нормално цитрусовите плодове да поскъпнат и според данните на НСИ за март увеличението на техните цени е с 1,6%. Немалък дял в това поскъпване имат и лимоните, които се търсят усилено, а са изцяло вносна стока.
В същото време обаче първите български оранжерийни домати и краставици са довели до силен спад на цените на тези два зеленчука. Продуктите, които бяха обект на засилено търсене в първите дни на извънредното положение, естествено, леко са поскъпнали.
Това се е случило в различна степен с ориза, брашното, макаронените изделия, картофите, захарта и дори солта, която е поскъпнала с 2,3%. Всичко това са храни, които траят дълго и заради това бяха купувани масово в първите дни на кризата.
Вижте още:
