84,6% от отговорилите на въпроса за етническа принадлежност по време на преброяването на населението са част от българската етническа група в страната ни. Става въпрос за 5 118 494 души, съобщи Националният статистически институт (НСИ) в обширен доклад.
Данните са валидни към 7 септември 2021 г. и показват, че към турската етническа група са се самоопределили 508 378 души. Това представлява 8,4% от отговорилите. Трети по численост е ромският етнос - към него са се самоопределили 266 720 души, или 4,4% от респондентите.
Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1,3%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0,3%). „Не желая да отговоря“ са отбелязали 63 767 души, или 1% от отговорилите лица.
Обобщените данни показват, че 5 037 607 считат българския за майчин език - или 85,3% от населението. Турският е майчин за 8,7% от хората - 514 386 души, а ромският - за 3,9% от отговорилите (227 974). Друг майчин език са посочили 62 906 души, или 1,1% от отговорилите.
Лицата, самоопределили се към християнското вероизповедание, са 4 219 270, или 71,5% от отговорилите на въпроса. Мюсюлманите са 638 708 - или 10,8%, юдеите - 1736, а с други вероизповедания са 6451 души.
В началото на миналия век в градовете са живели 18,2% от българите, 16,1% от турците и 20,5% от ромите. С течение на времето населението с българско етническо самоопределение се е урбанизирало значително повече в сравнение с другите две основни етнически групи. Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 77,5% от българския, 38,4% от турския и 51% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период 1900 - 2021 г. продължава да живее в села, констатират от НСИ.
Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29 и 39,7% от населението на съответната област. Там преобладава турската етническа група.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15,3%, и Монтана - 11,5%, следвани от Шумен - 8%, Добрич - 7,2%, и Ямбол - 7,1%.
Застаряването на населението засяга най-вече българската етническа общност. При нея делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок - 25%. Съответно - 19,8% и 7,3% са данните за турската и ромската етническа група. Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 26,6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13,8%), а най-нисък е този дял при българската общност - 12%.
Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 79,7% са с високо образование (висше и средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 44%, а при ромския етнос относителният дял на този показател е 15,2%. 0,8 на сто от тях са висшисти.
Разлики има и при реализацията на пазара на труда. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 66,8%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група - 21,6 на сто.
Снимка: НСИ
