С новото статистическо райониране на страната целим да дадем тласък на нейното устойчиво развитие в дългосрочен период от минимум 20 години с помощта на целенасочена държавна политика в регионите.
Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Деница Николова по време на заседание на Регионалния съвет за развитие на Югозападен район, което се проведе в Кюстендил. Сред участниците в срещата бяха областният управител на София-град Николай Пехливанов, областният управител на Благоевград Бисер Михайлов, кметът на община Кюстендил Петър Паунов, градоначалници, експерти от местните и държавни администрации, представители на неправителствени организации и бизнеса от Югозападния район, съобщиха от МРРБ.
Заместник-министър Николова обясни, че до момента въпреки огромните позитиви, които имаме по отношение на финансирането с европейски средства, икономическите и финансови анализи сочат дисбаланси и диспропорции между регионите. „Това налага да търсим нови решения по отношение на бъдещето на регионалната политика. Новото райониране на страната е един от акцентите в тази връзка, свързан с разделянето на територията по функционален, географски или природен признак, а целта е да постигнем по-добро икономическо развитие за всеки един от районите и да се използва максимално потенциалът на всеки един от тях“, коментира Николова. Според нея избраните три варианта за райониране, които се подлагат на обществено обсъждане, дават максимална възможност за една по-добра и целенасочена регионална политика в бъдеще. „Това е първата стъпка, която ще даде визията как да развиваме нашите региони, как се разпределят средствата от европейските фондове и държавата и в каква посока, за да постигаме по-голям икономически ефект и да повишаваме качеството на живот на хората“, отбеляза заместник-регионалният министър. „Те имат своите позитиви и слабости, но трябва да се приеме вариант, който е устойчив във времето по отношение на населението и възможностите за развитие“, каза още тя.
Зам.-министър Деница Николова коментира, че по отношение на Югозападния район изваждането на София-град би довело до скъсване на функционалните връзки с част от Югозапада, особено по отношение на финансирането за инфраструктура. „Отделянето като самостоятелен регион би довело до спад на европейските инвестиции във важни проекти като разширението на метрото, например“, отбеляза Николова. Според нея най-подходящият проект за райониране на Югозападния район е вариант 2, който предвижда запазване на сега съществуващия му обхват с областите Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник. „Вариантът с изключване на София и добавяне на областите Монтана, Враца и Видин ще създаде прекалено голям като територия Западен регион, без изявен център за развитие“, посочи тя. Вариант 2 бе подкрепен и по-голяма част от участващите в срещата.
