С избора на новия папа Ватикана скъса с една стара традиция - че йезуити не може да бъдат папи. И същевременно сложи край на трупани в течение на векове предразсъдъци и негативни нагласи към членовете на един от десетките монашески ордени. Предраpсъдъци, имащи място и в българското обществено съзнание и дори в литературата ни - от статиите на Христо Ботев до образа на отец Ередия в романа на Димитър Димов "Осъдени души", предаде Стандарт нюз.
Орденът, известен като Обществото на Исус (на латински: Societas Iesu, S.J. и S.I.; на италиански Compagnia di Gesu, "Исусова дружина"), е основан на 15 август 1534 г. от Игнаций (Иниго) де Лойола и няколко негови съмишленици в Париж. Самият Лойола, баск по произход, е капитан от испанската пехота, който след раняване получава видение, че е предопределен да спаси Римската църква, изживяваща тогава критичен момент поради започналата Реформация. Но са му нужни цели 6 години, по време на които дори е арестуван от ордена на доминиканците с обвинението, че няма право да се занимава с подобни неща, без да е монах и богослов, за да убеди папа Павел III в идеите си. И Орденът е утвърден на 27 септември 1540 г.
Борбата с протестантството налага нуждата йезуитите да излязат от познатата за времето рамка на монашеските ордени. Дейността им е насочена не към стоицизъм и съзерцание, а към деен живот в защита на църквата от протестантизма с всички средства. Благодарение на лидерството на Лойола и добрата организация и образование на кадрите на Ордена, подчинени лично на папата, католическата църква успява не само да оцелее, но и да мине в настъпление.
Постeпено йезуитите създават толкова работеща и гъвкава за времето си организация, че излизат извън първоначалните си цели, докато накрая съвсем ги оставят на заден план. Те разгръщат широка мисионерска дейност и имат огромни заслуги за разпространението на католицизма в Новия свят и в Азия, в по-ново време и в Африка. И изграждат широка мрежа от колежи и университети, даващи изключително високи знания във всички области на науката.
