Не е имало компрометиране на електрони подписи при теча на данни от НАП. Това заяви административният ръководител на апелативната спецпрокуратура Николай Найденов пред парламентарната анкетна комисия по случая с хакерската атака на приходната агенция.
Първоначално пред депутатите той спомена, че били ударени ПИК кодове и електронни подписи. После, в отговор на депутатски въпрос поясни, че имал предвид какво можело да се случи и това, което се случвало на Запад - манипулации на електронни подписи при двустранни сделки и изтичане на пари в други посоки. "Нашите служители не го допуснаха. На Запад това става, но българските служители в НАП не го допуснаха", увери депутатите Найденов. "Електронният подпис се дава от НАП. Нямаме данни досега някой електронен подпис да е бил компрометиран. Такива данни нямаме", подчерта при уточнението си той.
"Неслучайно накрая обясних какво имам предвид. Българската НАП и МФ не допуснаха това да се случи. Дадох пример как при една двустранна концесуална възмездна сделка едни пари излизат и отиват някъде другаде. Това българите, българските държавни институции не го допуснаха", подчерта и пред журналисти след заседанието Найденов.
По време на изслушването, в отговор на депутатски въпрос дали има изтекли персонални идентификационни кодове, Найденов даде положителен отговор и веднага добави: "Затова НАП своевременно много бързо реагира като даде възможност на гражданите, физическите лица и търговските дружества как и по какъв начин да проверят дали и докъде има неправомерно проникване и манипулация с данни".
Запитан дали има открадване на чувствителна информация, която да засяга бизнеса, застрахователи и физически лица, както и дали има други подобни случаи, освен пробива в НАП, Найденов заяви, че благодарение на бързите действия на органите опасността била пресечена. Той каза, че засега няма информация за пострадали трети лица.
На друг депутатски въпрос - дали има замесени данъчни или други чиновници при хакването на НАП, Найденов категорично заяви, че на този етап няма такава информация. "Нямаме данни това да е станало с помощта или със съдействието на служител било то от данъчна администрация или някоя друга администрация, който по един или друг начин да е съприкосновен или да има някакъв досег с тези данни", заяви Найденов. "Няма длъжностно лице, държавен служител, който да е компроментиран по един или друг начин в схемата, установена от нас за изтичане на лични данни", подчерта Найденов.
Той представи и обобщена информация за досъдебното производство, което се води срещу Иван Тодоров, Георги Янков и Кристиян Бойков като и тримата имат по две обвинения. Извършени са много процесуални следствени действия.
По думите на административния ръководител на спецпрокуратурата Димитър Петров, разследването не е в начален етап, а по-скоро е към средата. Анализират се всички събрани доказателства чрез претърсвания, изземвания; назначени са множество технически експертизи; изискана е информация от различни държавни институции, които са били жертва на такъв тип атака, посочи той. "Работата продължава с нестихващ устрем. Проверяват се различни тези, свързани с изнесените от свидетелите по делото обстоятелства", добави Петров. "Пъзелът се гради и се надгражда", обобщи той и увери, че експертизите, които са възложени се изготвят и ще бъдат готови в разумен срок.
По думите му целта на хакерската атака на системата на НАП била за всяване на смут в населението, дестабилизация на страната и обществените отношения.
В хода на обсъждането бяха разисквани и санкциите за компютърни престъпления и необходимостта от иницииране на законодателни промени за тяхното завишаване за в бъдеще.
"Ако обвиненията бяха само за компютърни престъпления, които са изключително ниски - до 2 - 3 години лишаване от свобода или глоба, тогава щяхме да бъдем изправени пред ситуация съдът да освободи извършителя от наказателна отговорност като му наложи наказание глоба", посочи Димитър Петров и изрази мнение, че би било добре законодателят да завиши наказанията. "С малки изключения на някои от алинеите на правните норми, санкцията е малко по-завишена, но това води до прилагане на правния инструмент на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание", допълни Николай Найденов. "Не мисля, че това наказание, което е предвидено и действа в момента, е съобразено с това, което можеше да се случи и можеше да стане с тези действия, които бяха извършени", коментира той и уточни, че максимумът на глобата е в размер на 5000 лева.
Емил Димитров отбеляза, че сега санкциите са толкова ниски, че може и да изкушават към подобни престъпления. "В момента по действащото законодателство с 5000 лв извършителят може да се отърве", добави той. Председателят на комисията Красимир Ципов също изрази мнение, че са необходими законодателни инициативи с цел превенция.
В комисията трябваше да бъде изслушан главният прокурор Сотир Цацаров, но в последния момент се разбра, че поради служебна ангажираност е оторизирал вместо него пред депутатите да говорят административните ръководители на апелативната спецпрокуратура и на специализираната прокуратура.
