Дисидентът и общественик Николай Колев-Босия гладува вече 13-ти ден. Той започна безсрочна гладна стачка в знак на протест срещу това, че уволнени за корупция и продажба на шофьорски книжки служители на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" са възстановени на работа. Ето какво заяви той пред Actualno.com:
- Господин Колев, как се чувствате на 13-ия ден от гладуването си?
- Чувствам се превъзходно. Духът ми е несломим. Тялото е само квартира на духа. Когато духът е силен, тялото се подчинява.
- Предполагаме, че сте наясно колко е опасно това нещо. Доколкото знам имате и съпътстващи заболявания.
- Имам високо кръвно, увеличана кръвна захар, тежка форма на псориазис и един прекаран инфаркт преди това. Но тук става дума за кауза, за смисъл на живота. Тъй че на заболяванията кой им обръща внимание. Когато човек се бори за идеята си, ако позволи на съпътстващите заболявания да го отклоняват от нея, това означава, че той мисли за тялото си повече отколкото за душата.
- Вие всъщност видяхте ли се с министър Московски? Изложихте ли исканията си пред него?
- Да, днес. Срещата беше напълно безполезна. Опитаха се да ме вкарат в един формален разговор, на който естествено не се подадох. Казах им, че са част от организирана престъпна група и че Московски незабавно трябва да си подаде оставката. Всички институции ги осъдиха за тези схеми с продажбата на шофьорски книжки по време на изпити. А те ми казаха, че взимали страхотни мерки. Какви мерки - жертвите по пътя се увеличават именно заради тяхната корупция!
- Всъщност какво трябва да се случи, за да прекратите гладната си стачка?
- Московски трябва си да подаде оставката и да бъде даден прокуратурата.
- Мислите ли, че това ще стане?
- Ако не стане, докато съм жив, ще стане след това. Но аз чувствам, че там, в задкулисието, цари истерия. Те скоро ще разберат, че нямат друг изход.
- Не е ли по-добре за вас самия да ви разубедят?
- Те искаха да ме разубедят. Казах им нека първо да разубедят Махатма Ганди в неговото гладуване, после да спрат Христос да отиде доброволно кръста, пък тогава да дойдат мен да разубеждават.
- Вашата биография всъщност е изпълнена с гладни стачки. Колко най-дълго сте гладували?
- 34 дни. Преди девети, заради създаването на "Подкрепа" ме извикаха за справка в Стара Загора, отведоха ме в съда и там за 2 минути в закрито заседание, без право на защита и обжалване, ме осъдиха на година и половина изселване в Бобовдол. Пристигайки там, обявих гладна стачка, работих до 23-тия ден. На 27-ия ден отидох на лекар, кръвното ми беше 60 на 40, пулсът ми беше някъде около сто, бях свалил от 96 на 55 килограма. Тогава се разпищя докторката, дойдоха от ДС, туриха един лекар до мен с една инжекция адреналин да ме държи жив и ме върнаха до Стара Загора. Там ме закараха ме в окръжна прокуратура, където ми показаха документ, че присъдата ми е отменена. След месец отново ме арестуваха и ме заведоха в Софийския затвор. Там гладувах 23 дни, при което стигнах до 49 килограма, тогава дойдоха пак от ДС и ме върнаха в Стара Загора.
