Вече четвърта година се опитвам да ви разказвам, доколкото ми позволяват силите, за работата ни, а мисленето и говоренето от името на всички ни в АРСофия вече до там ми е станало навик, че понякога без да искам се изказвам за себе си в множествено число… Мисля, че това е първият път, когато ми се случва да пиша на тази страница от първо лице и в единствено число.
Днес обаче имам лично съобщение, което се отнася до един котарак на име Никодим(чо), когото мислех да гледам уж само временно – като приемна стопанка. По същия начин вече съм отгледала и предавала на грижовни хора много други котки – това са само част от муцунките, които преминаха през дома ни за 2 години, откак у дома започнахме да отглеждаме котки за АРСофия:
Никодим ме намери сам – в целия шантав поток от пострадали животни, които минават през очите ми в рамките на един нормален работен ден, неговата тъжна физиономия ми проговори незабавно. Видях тези няколко снимки и в ума ми имаше само една мисъл „това не трябва да се случва, той не трябва да умира така“.
Неясно с каква харизма, неясно с какви магии, но нашето приятелство с Нико наистина започна преди да се запознаем и някак си мисля, че го е имало и преди. Не защото се имам за толкова безумно специална, преродена, котко-притегателна или или и аз не знам какво, а защото съм виждала и гледала много, ама наистина МНОГО котки, но това момче нахлу през всички мои сърдечни бариери без съпротива.
Предполагам, че белята стана поради простия факт, че Нико е най-готиният котарак на света. Може да си няма зъби, може да е болен от СПИН, може от алергията си да ходи вечно с грамадни рани, да сипе крусти и сополи навсякъде, да има безобразен подход към храната на хората, дори половината му ухо падна ей-тъй, от нищото, честна дума…
Но Нико е необикновен и в това се състои неговият чар. Освен това е и непукист – о, как само не му пука от нищо – уличните котараци на неговата вързаст (6г.) са кът – обикновено не доживяват и не пре-живяват тази „преклонна възраст“. Сигурно затова са все големи мъдреци, и нашия така – умен, та дрънка. Никодимецът е освен това и безкрайно добър и търпелив, понася стоически малки гадни дечица, досадни грамадни кучета, прахосмукачки и тромпети, единствено не е почитател на дим или пръскане в лицето, все се обижда като дойде да погледне кой се къпе – мисли си, че му се подиграваме.
През нашето семейство през годините преминаха много животни – кучета и котки. За всекиго си казвахме „ех, мила душице, как ще се разделяме с теб“, но успявахме някак. Тук обаче ударихме на камък – в началото уж само защото е толкова болен и алергичен и никой не го ще, а сега защото знаем, че това си е нашият котарак, който се е щурал да ни намери толкова години, добре че го локализирахме в последния възможен момент и успяхме да му спасим живота.
Изпитвам огромна вина за това, че вече няма да мога да вземам котки временно – Нико е болен от котешки СПИН и е заразен за другите котки. Искам да използвам тази първа възможност да се обърна към вас лично – хора, ако имате мястото и възможността – предложете приемен дом на някоя наша котка – наистина е страхотно.
