В днешното издание на "Видимо и невидимо: Отвъд фасадите" Мариана Мелнишка разговаря с пазителя на традициите и родовата памет на родния му град Панагюрище Стефан Рапонджиев. Той е директор на Общинската библиотека „Стоян Дринов“ в града.
„За нас, панагюрци, думи като родова памет, като родина не са просто изказани думи, а това са символи. Символи, които ние носим в сърцата си неприкосновено и с една истинска любов ги предаваме на своите поколения. В самия въздух има някаква енергия. Тази възрожденска енергия се е запазила, ние я предаваме на поколенията и ако търсим истински българофили в съвремието, то истински българофили има в Панагюрище. Мога да докажа с факти, че личностите, които Панагюрище е давало, дава и ще продължава да дава, убеден съм, с делата си са оставили едни много ценни послания.“ Още: Проф. Димитър Вацов: За да се противодейства на руската пропаганда трябва национална комуникационна стратегия (ВИДЕО)
Фактът, че Панагюрище, което дава толкова свидни жертви за свободата, остава в пределите на Източна Румелия, предопределят участието на града в борбата за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. За да за да се противопоставят на многочислената турска войска населението в Панагюрище се е подготвяло в гимнастически и стрелкови дружества. „Младите патриоти са се обучавали военно и са имали готово оръжие, така че още през пролетта на 1885 г. начело на това движение за съединение в Панагюрище застават трима млади революционни дейци - Тодор Симеонов Хаджикирилов, който е председател, Събко Лулчев Милков, който е секретар и Антон Ненов Оряшков, който се води касиер. На 2 септември 1885 г. тримата младежи, членове на комитета в Панагюрище излизат по улицата въоръжени и започват да викат „Долу Румелия, свобода на България. Да живее Съединението. [..] Това е първоначалната енергия, първия тласък, като самият водач на БРЦК (Български революционен централен комитет) Захари Стоянов на 3 септември 1885 г. във вестник „Борба“ излиза с възторжени слова за това, което се е случило.“, разказва Стефан Рапонджиев.
Гостът припомня също, че през април 1876 г в местността Оборище близо до Панагюрище се е провело Първото българско народно събрание. Според него е задължително нашите кандидат-депутати по време на предизборната кампания да посетят това място и да се преклонят пред тези, които създават Третата българска държава. „Знаем какво се случва с по-голяма част от тези хора, но там също, когато се преклонят пред техния дух, те ще видят и едно изстъргано име - името на предателя. Не искам да го споменавам. По-добре да бъде забравен в историята и затова не се споменава. Но фактът, че панагюрци, когато откриват паметната плоча, отивайки там и виждайки неговото име написано, те свалят подковите от конете и започват да стържат и да изтриват от историята това име.“ Дори и в днешно време посетителите на паметника продължават да изстъргват името на предателя на Априлското въстание. Още: Генадий Воробьов: Не сме започнали тази война ние, но ще я завършим (ВИДЕО)
За да научите повече за изключителните панагюрци оставили диря в нашата история гледайте разговора на Мариана Мелнишка със Стефан Рапонджиев във видеото.
