Това за мен крайъгълен камък - решението да отпаднат субсидиите на партиите или поне не в тези размери. Те можеха всички да се обединят срещу ГЕРБ при вдигането им, значи са се съгласили, имали са мнозинство, а сега трябва да предложат да се намалят тези пари, каза в интервю за БГНЕС Нешка Робева, забележителната спортистка и треньор на националния отбор по художествена гимнастика в близкото минало.
Честно казано бях доста аполитична. Обстановката беше сравнително спокойна и изобщо не съм се интересувала как се е развивал политическия живото в България. А сега, когато сме свидетели на всичко това ми е интересно, особено през погледа на един чужденец като Константин Иречек как ни вижда, а той ни вижда по един ужасен начин, ужасен, споделя Робева, че чете именития чех, изследвал България в годините след Освобождението.
Българинът бързо приема чужденеца, но себе си не може да приеме. Няма приятели между българите – те винаги гръмогласят един срещу друг. Или пък - това го пише Иречек 1880 г.: България има 2 млн. населени, разделено на три групи: бивши министри, сегашни министри, бъдещи министри. Тоест ние не се променяме, ние се променяме само тогава, когато чаталът е на врата ни, т.е. ние не сме хора, колкото и да ми е трудно да го кажа - ние не сме хора готови за демокрация, интерпретира чешкия изследовател с днешна дата Нешка Робева. Ние сме имали най – демократичната Конституция, която по – късно – мисля, че Фердинанд е суспендирал, нали? И аз много се възмущавах: как така, нали е най – демократичната….Ами тогава е било същото, същото, прави аналогии във времето тя. Има един руски философ, който аз много харесвам – той е един от идеолозите на Октомврийската революция, а по-късно е един от първите изгонени от Съветска Русия, тази част на живота му е в Париж – това е Николай Бердяев. Той казва така: "Докато в западния човек, законът е заложен у него, той носи в себе си полицата - законът. Източният човек търси винаги бащицата, пише Бердяев - дали е партиен секретар, дали е цар, дали си е някой друг тук – ние си ги имаме такива бащици. Нашият народ все търси бащиците, с огорчение и ирония казва Нешка Робева..
На мен не ми е трудно, защото аз така съм устроена, но труден ми става животът, трудно е за хората около мен, но колко е странно, че моите колеги винаги са ме подкрепяли. Ето и сега с тази танцова формация, която водя – трудно ми е, аз не мога да се присламча към нито една политическа сила и съответно нас не ни наемат така. Тук-там ни викат приятели, обикновено където нямат пари . Няма пари – ела да направиш един спектакъл. Трудно е на тези, които са около мен. Аз с трудностите съм свикнала, ако нещо ми се случи много лесно да го достигна си викам: Абе не е на добро, споделя Робева и за трупата си Нешанъл арт.
Първо от политиката излязох, защото аз не ги понасям. Аз съм човек, който няма нужда да сключва договори, когато кажа нещо, когато си дадем дума, аз смятам, че трябва да я устояваме, а в политиката няма такова нещо. Днес казват едно, утре се извъртат на 180 градуса, което аз не понасям. След това не понасям някой да ми казва, без сериозно обсъждане кое решение да приема. Тоест, ако аз не съм съгласна с него – трябва да поспорим и да ме убедят, нали? Не съм склонна като овца да вървя подир стадото, т.е. не съм партиен човек, казва Робева, в отговор на въпрос защо се отказа от политиката и от предложенията от чужбина.
Според нея това НС е започнало зле. То продължава традицията от предишното НС. Игрите, които се играят са елементарни и грозни, грозни, а поведението на нашите народни представители трябва да бъде коренно променено. Те са хората, които възпитават нацията. Аз, когато ги гледам имам чувството, че това е сборище на някакви инфантили, които са си повярвали – хуморът им е плосък, съжалявам, че трябва да го кажа. И какво значи непрекъснато двама души да се стрелят. Аз смятам, че Сергей Станишев сега трябва да зачеркне от съзнанието си Бойко Борисов и да се задължи да не споменава името му, категорично, защото иначе нещата се изместват на лична основа, убедена е Нешка Робева. Според нея, след като се направи една сериозна ревизия, хората трябва да знаят в какво състояние оставена държавата. И този парламент трябва да приключи, да се вземат най – бързите мерки, народът да може да поеме въздух, да се гласуват няколко закона и да се разпуска и изборите да се съчетаят може би с европейските, за да не се харчат много пари, счита тя.
Аз питам: защо те не могат да намерят общи допирни точки, как така няма да ги намерят? Хайде да видим… застава БСП и дава предложения за повишаване на минималната работна заплата, ГЕРБ ще гласува или няма да гласува, я да видим как няма да гласува и ако няма да гласува да каже пред народа: ние няма да гласуваме това!.... Защо няма да гласувате? …Защото БСП го казва, иска по свой начин Робева да търси прагматизъм в политиката.
Това за мен крайъгълен камък - решението да отпаднат субсидиите на партиите или поне не в тези размери. …дали ГЕРБ, дали БСП, дали СДС – те можеха всички да се обединят срещу ГЕРБ при вдигането им, значи са се съгласили, имали са мнозинство, а сега трябва да предложат да се намалят тези пари. Това е цинизъм, наистина цинизъм - не може спортът да се издържа от членски внос, децата – трябва да спортуват , това е задължително за тяхното здраве, за тяхното развитие и тия деца плащат членски внос, а видиш ли оня партиец, нали оня партизанин, който гледа да се отърка около някоя партия, която е на власт - няма да си плаща членски внос, ама ще чака да го назначат на държавна служба. Ами да си се издържат партиите от партиен и членски внос, дарения, нали?, категорично яростна е на темата Нешка Робева.
Пътувам и много виждам и много разбирам, защото хората споделят, хората идват, хората разговарят, разговарям с кметове от най – различни партии и в края на краищата аз не мога да деля хората по партиен принцип. Всеки може да приеме каквото иска идея за себе си, стига тази идея да не е наистина свързана с етническа омраза, отрицание, фашизъм – ограничаване правата на хората, свободите. Аз приемам! И защото хората, без значение за кого гласуват в един момент минават изборите и те изпадат в същата нищета или бизнесът, почти цели, като изключим някои кръгове, близки до партийните централи – изпадат в невъзможност да съществува. Аз знам много повече за България, за положението на българите в различните прослойки, отколкото нашите хора в парламента, които минават покрай хората само по време на избори, минават, обещават, а след това трябва наистина, ако са почтени хора със зъби и нокти да устояват обещанията си, убедена е тя като начин на мислене.
За мен, освен бедност на първо място е страшният срив в образованието. Ние изпадаме вече между необразованите народи, ние, които нямахме нито един неграмотен човек. И в това отношение аз изменям на своите принципи и казвам: трябва да има ценз, трябва да има образователен ценз в противен случай никога няма да имаме реално избран парламент и никога няма да имаме свобода при гласоподаването. Защото един неграмотен човек, той може само да изрази чуждо мнение, но не своето. Той е зависим човек, той се подава на манипулации, така че – за това става въпрос, казва Робева с риска да не бъде разбрана.
Може би спорта ме е научил на това, не зная, може би, защото дълги години съм била национален треньор и съм изграждала стратегии , след това тактики, планирала съм, наблюдавала съм, анализира съм. Може би от там идва това, че трябва наистина да се създаде почва за национално съгласие, национално единение и национално спасение казва тя в отговор на въпрос какъв съвет би дала днес. Тук аз не говоря само за българската нация, хайде да го кажем народно – хората, които живеят на тази земя, които са се родили на тази земя, които имат право на труд, които имат право на надежда за техните деца, имат право на равен старт – аз съм за това и моят съвет е да престанат да ни играят лошо театро, иронизира тя политиците. Българинът мрази богатия човек, мрази го, защото в неговия спомен е закодиран онзи чорбаджия, изедник, за който говори и Любен Каравелов – чорбаджилъкът, нали и Ботев пише чорбаджии и турци. Българинът мрази богатия човек, независимо, че сега нещата са доста по-различни, но повече от богатия човек, той мрази интелигентния човек.
За него интелигентния човек е необясним – хем не е толкова богат, пък хем е повече от него. Как така, задава въпрос Нешка Робева и си отговаря. Докато нашата интелигенция е набутана в ъгъла, докато нашата научна интелигенция е поставена в положението да бъде наричана "феодални старчета", да се съкращава бюджетът на висшите ни учебни заведение, непрекъснато да се правят уж някакви реформи, да бутат невежите, неосъществени хора напред, на ръководни места – ние няма да се измъкнем от блатото. Така че най – голямата беда е страхът, необразоваността, а бедността вече е следствие, категорична е Нешка Робева.
Разговорът с нея е по времето на репетиция на трупата й. Подготвят се за поредните спектакли на "Кармен от Факултето". Играна много пъти, но не спират да се усъвършенстват, дори с "гърба си" тя усеща къде не са точни нейните изключителни момчета и момичета – винаги може по-добре! Не я питахме как от днешния ден гледа на онова свое прозвище "Нешка няма грешка!" Вероятно знае цената му. Разговорът ни с нея има продължение – за спорта.
