Преди 65, 5 млн години 10-километров астероид се удря край бреговете на полуостров Юкатан. След сблъсъка остава 180-километров кратер, който вдига облак прах по цялата Земя. Ефектът от облака е, че Земята става по-тъмна и хладна. Това е гибелно за всички видове, които обичат топлината и светлината. Не след дълго (поне от геоложка гледна точка) динозаврите изчезват и на тяхно място идват бозайниците.
Това и до днес е най-широко приетата теория за изчезването на динозаврите, пише сп. „Тайм”. Ново изследване на учените от Американския музей по естествена история в Ню Йорк обаче предполага, че падналият астероид може да не е засегнал еднакво всички динозавърски видове. Някои видове, включително известният Трицератопс, са били пред изчезване и астероидът просто е ускорил този процес. Причината за тяхното отслабено състояние и начинът, по който изследователите го откриват, предлага нови изводи за съдбата на динозаврите и нови методи за изследване на техния свят.
Последствията от астероида, познати под името период Креда-Терциер (КТ), имат равна възможност за роля в унищожаването на динозаврите и в подкрепа на това има много добри доказателства. Проследяването на възхода и падението на динозаврите се осъществява чрез преброяване на видовете им във всеки един период от историята. Колкото повече видове има, толкова по-добре е целият вид; колкото по-малко са, особено след КТ, толкова по-близо са до изчезване. Но този метод не е напълно надежден, защото палеонтолозите правят разкопките си на много места.
„Резултатите могат да бъдат необективни заради неравномерното вземане на проби от вкаменелостите”, коментира Стив Брусейт, студент последна година в Колумбийския университет и един от участниците в изследването.
„На местата, където са се формирали повечето скали и фосили, като Големите равнини на Америка, ще намерите повече видове. Аналогично, на местата, където няма останали вкаменелости, ще намерите далеч по-малко видове... Дори и там да е имало толкова видове, колкото и в другите места”, добавя той.
Екипът на музея по естествена история, начело с Марк Норел, решава да възприеме различен подход, като се насочва към биологично разнообразие в различните групи динозаври. Ако една група, да речем хищниците, е във възход, тя ражда повече видове, отколкото групи. Когато изследователите поглеждат на въпроса от тази гледна точка и вземат проби от 150 видове, принадлежащи към седем основни групи, те успяват да си изградят реалистична картина за това как са живели динозаврите преди астероида.
Като цяло, броят на видовете в малка тревопасна група, е стабилен, дори нарастващ. Същото се отнася и за месоядните и най-големите тревопасни видове. Но нещата не са толкова добри за по-малките тревопасни видове, които ядат много широк диапазон от растения. Изчезването на вида им започва 12 млн. години преди КТ, като значително намалява през годините. Това ясно показва, че различните групи динозаври се развиват различно и понасят различно ефека от КТ.
Но защо именно тези видове започват да изчезват? Географията може да даде обяснение на някои от въпросите. Някои от дребните тревопасни видове населяват Северна Америка. Най-вероятно падналите температури на Западното вътрешно течение, което се влива от сегашния Северен ледовит океан в това, което сега е Мексиканският залив, е променило екосистемата и е спомогнало за трудното намиране на храна. От друга страна, тектоничните сблъсъци, след които се появяват Скалистите планини и други планини на запад, най-вероятно също са имали подобен ефект.
Все пак не е ясно дали състоянието на най-малките тревопасни видове не би се подобрило, ако не се беше случил КТ. Многообразието на динозавърските видове варира през цялата Мезозойска ера.
„Малките увеличения или намаления между два или три времеви интервала не са нещо съществено в контекста на цялата история на групата”, коментира Норел.
Редактор: Камелия Киричева
