По повод смъртта на великия български актьор Наум Шопов, и министърът на културата Вежди Рашидов изказа съболезнованията си към семейството и близките му. В съболезнованието на министър Рашидов се казва: „Скъпо опечалено семейство, уважаеми близки, тъгувам заедно с Вас от загубата на изтъкнатия български актьор Наум Шопов, чието ярко присъствие и изключителни постижения в българския театър и кино оставят огромна празнина в културния живот на страната ни и в сърцата на приятели и публика.
Преди около две години, по повод присъждането на Наум Шопов на отличието „Св. Паисий Хилендарски” – награда, отредена за най-големите творци на нашето време, за онези, които със своя талант и със своите морални ценности просветляват и обогатяват културното пространство на България, отбелязах, че той е един от малкото значими, безкомпромисни и самобитни строители на съвременната ни национална духовна история. Днес ще добавя, че преминавайки границите на всякакви стереотипи и познати модели, Наум Шопов премина и отвъд смъртта, защото твърдо вярваше, че непременно има нещо повече, може би светлина и покой, които подготвят човека за друг живот. Това е повече от логично, защото артистичният и аристократичен ген на Наум Шопов е жив у децата и внуците, които продължават да играят!
Освен че играта му е донесла няколко награди „Аскеер”, „Златен витяз” в Москва, държавното отличие „Св. Паисий Хилендарски”, Наум Шопов никога не е оставял безразлични зрители сред публиката, нито колеги на сцената и снимачната площадка. Сред стотиците роли на сцената, в киното и телевизията блести цяла галерия от безкрайно различни характери – от обикновени еснафи, царе, безмилостни тирани като Робеспиер, до разбунтувания срещу небето крал Лир. Наум Шопов успя да вгради в тези образи по една малка частица от своя мироглед, от изящния си талант, от необикновеното си чувство за морал и справедливост, за което публиката му подари сърцето си.
Уважавайки силния, емоционален и мъдър мислител Наум Шопов, който никога не пожела да се доближи до шумната реторика, с дълбока скръб си давам сметка, че българските кино и театър осиротяха. Наум бе необикновен във всяко едно отношение и интересът на колеги и публика към него бе огромен, но той следваше съдбата си, филтрираше с хирургическа прецизност думите и чувствата си, бореше се с демоните си и от тези битки се раждаха велики образи.
Убеден съм, че Наум Шопов преминава на следващото високо стъпало, вливайки се в небесната театрална трупа, за да възкръсва отново и отново в паметта на хилядите си почитатели. Поклон пред светлата му памет!”
Редактор: Ивайло Кючуков
