Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

"Наръчник" на насилието: Кога (не) осъзнаваме, че ни трябва помощ?

29 януари 2025, 21:00 часа • 1123 прочитания

В контекста на съвремието, изглежда, темата за насилието става все по-актуална. Развитието на индивида и обществото започва все по-ясно да налага необходимостта от гласност, когато даден човек е тормозен, било то физически или психически. 

Социалните мрежи, медиите и обществените движения допринасят за разкриването на случаи на насилие, които преди често оставаха далечни и непознати. В същото време това поставя нови предизвикателства пред институциите и гражданите – как да се реагира адекватно, как да се осигури защита на жертвите и как да се предотвратят бъдещи случаи.

Важно е да се разбере, че насилието не е само личен проблем, а системен въпрос, който засяга цялото общество. Законодателните промени, образователните инициативи и социалните кампании могат да играят ключова роля в справянето с него.

Въпреки това, най-ефективната мярка остава формирането на култура на нетърпимост към агресията и създаването на среда, в която жертвите се чувстват сигурни да потърсят помощ. Можем ли винаги да осъзнаем обаче, че сме жертви на тормоз и насилие? 

В същината си насилието има пет основни форми: 

  • Физическо насилие;
  • Психическо насилие;
  • Емоционално насилие;
  • Икономическо насилие;
  • Сексуално насилие. 

Докато при първият и последният вид насилие признаците са ясни и забележими, при втория и третия вид нещата не стоят точно така. 

Психическото и емоционалното насилие могат да приемат различни форми, като често са трудни за разпознаване, защото не оставят видими белези. Въпреки това те могат да причинят дълбоки травми и дългосрочни последици за психичното здраве на жертвата. 

Когато говорим за външен тормоз, а именно такъв причинен от лица извън нашия близък кръг, можем по-лесно да определим последиците и емоционалната щета, които техните действия и думи ни причиняват. 

Що се касае до тормоз от хора в нашият вътрешен кръг обаче, поредица от обстоятелства държат вниманието ни в друга посока. 

Една от най-трудните за разпознаване форми на емоционално и психическо насилие е тази, която прилага нашия партньор. Когато насилието идва от човека, с когото сме в най-близки взаимоотношения, процесът на осъзнаване и признаване на проблема става още по-сложен. В една връзка доверието, любовта и привързаността често замъгляват ясната преценка, а манипулативните техники на насилника могат да доведат до съмнения, вина и чувство за зависимост у жертвата. 

Виновен без вина 

Източник: IStock

Един от най-често срещаните видове тормоз е предизвикването на срам, страх и вина. Ако партньорът ви принуждава да вършите неща, които противоречат на ценностната ви система, или ви кара да се чувствате виновни за вашите мисли, чувства и желания, това може да е признак на емоционално или психическо насилие.

В подобни взаимоотношения насилникът често използва манипулация, за да подкопае самочувствието ви и да ви направи зависими от него. Той може да ви обвинява за всичко – от собствените му неуспехи и лошо настроение до проблемите във връзката ви, така че постепенно да повярвате, че вината наистина е ваша.

Предизвикването на срам е друга често срещана тактика – систематичното критикуване на вашите действия, външен вид, способности или житейски избори ви кара да се чувствате недостатъчни и неспособни да се справите сами.

Постоянната критика разрушава самочувствието ви, като всяко ваше решение или мнение се омаловажава или осмива. Наред с това, насилникът може да демонстрира апатия към вашите емоции и нужди – да не проявява интерес към вашите проблеми, постижения или тревоги, което създава усещане за невидимост и емоционално изтощение.

В някои случаи това е съпроводено със създаване на страх – заплахи, викове или агресивно поведение, които ви поставят в състояние на постоянна тревожност и несигурност.

Често жертвите започват да вярват, че проблемът е в тях, което води до ниско самочувствие и усещане за безизходица. Те се страхуват да напуснат връзката, защото са убедени, че не могат да се справят сами или че никой друг няма да ги приеме.

Важно е да осъзнаете, че този модел на поведение не е нормален и че имате право да живеете без страх, срам и вина. Ако разпознавате тези признаци в своята връзка, потърсете подкрепа – било то от близки хора, терапевт или организации, които помагат на жертви на насилие. Първата стъпка към освобождаване от този вид тормоз е да разберете, че не сте виновни и че имате силата да се измъкнете от него.

Прекалено си чувствителна, нямах предвид това 

Източник: IStock 

Когато партньорът системно омаловажава емоционалните нужди на жертвата, отказва да я изслуша и да намерят решение на проблемите, това създава усещане за безпомощност и липса на стойност. Фрази като „Прекалено си чувствителна“ или „Не приемай нещата толкова навътре“ са класически примери за гаслайтинг – те карат жертвата да се съмнява в собствените си чувства и възприятия, което води до вътрешен конфликт и несигурност. Наред с това емоционалното пренебрегване се проявява и чрез нежеланието за изслушване и липсата на емпатия. Партньорът може да игнорира тревогите, нуждите и желанията на другия, което създава усещане за изолация и емоционална студенина. Постепенно жертвата започва да се чувства невидима, ненужна и самотна дори в рамките на връзката.

Манипулацията и контролът също играят роля в този процес. Когато единият партньор отказва да обсъжда проблемите и да търси компромис, това принуждава жертвата да потиска собствените си нужди, да се съмнява в себе си и да прави всичко възможно, за да избегне конфликти. Тази динамика често води до ниско самочувствие, тревожност и дори депресия, защото жертвата започва да вярва, че нейните чувства нямат значение.

Жертвата

"За всичко аз съм виновен", "Явно нищо правилно не правя", "Повече нищо няма да казвам", "Ти ще ме оставиш и ще си намериш друг/друга", "Ти не си щастлива с мен". Това са класически реплики, които се използват най-често с цел емоционална манипулация. С тях, партньорът ви създава впечатление, че той е жертвата, а не агресорът. 

Тази тактика е характерна в ситуации, когато насилникът иска да измести фокуса от своето поведение и да насочи вниманието към собствените си нужди и страдания. 

Използвайки фрази като „За всичко съм виновен“ и „Явно нищо правилно не правя“, насилникът може да се представи като човек, който не може да угоди на партньора си и да изтъква своята безпомощност. Това създава в партньора чувство на вина, като че ли е тя/той отговорен за нещата да не вървят добре.

Ти си последната жена, за която ще полагам усилия. Ако с теб не се получи се отказвам от любовта. 

Източник: IStock 

Не, не, не и пак не. Такъв тип реплики са ясен пример за манипулативно поведение и психологическо насилие в една връзка. Изказвания от рода на "Ти си последния човек, за който ще се боря. Гласувах ти огромно доверие" поставят изключително драматизиран ултиматум и карат жертвата да се самобичува и обвинява, ако вземе решение да си тръгне от връзката, защото не се чувства добре. 

Когато партньорът казва, че ако с вас не се получи, ще се откаже от любовта, това създава огромен емоционален натиск. Насилникът се опитва да постави всичко върху партньора си, като я/го кара да вярва, че бъдещето на любовта и връзката зависи изцяло от нея/него. Това може да накара партньора да се чувства отговорен за целия емоционален живот на насилника и да постави огромна тежест върху себе си. Възможността за отказ от любовта в случай на неуспех във връзката създава изключително чувство на страх у жертвата. Все пак, кой иска да живее с тежестта, че е причината някой друг никога повече да не обича. 

Разбира се, на пръв поглед такива реплики изглеждат като жест на голяма преданост, доверие и любов, но това изобщо не трябва да ви заблуждава. Този вид манипулация създава токсична зависимост, в която може да се чувствате притиснати да направите всичко и отвъд, за да задържите любовта, дори, когато отношенията не са здрави. 

И не се притеснявайте - не сте последния избор. Ще се изненадате колко бързо ще дойде друг човек на ваше място, който ще бъде "по-добър, по-красив, по-зрял и по-подходящ". 

Отиди на психолог да се лекуваш 

Източник: IStock 

Класически пример за прехвърляне на вината. Емоционално зрелият човек веднага поема отговорност и изпълнява зададената насока. Съвсем нормално е дори, същинската жертва сама да поеме инициативата да отиде на психолог, за да потърси решение за себе си и отношенията, които има.

Това обаче не означава, че проблемът е единствено в нейните възприятия и разбирания. Често именно жертвата на манипулация или насилие поема тази стъпка като начин да се справи с емоционалното натоварване и да намери помощ. Емоционално зрелият човек не само поема отговорност за своето поведение, но и подкрепя партньора си в усилията му да расте и да се развива. Когато обаче само единият партньор поема инициативата за решаване на проблемите, а другия прехвърля вината на него, без да се ангажира със собственото си поведение, това е ясен знак за манипулация и липса на отговорност. 

Тръгнах си, но той/тя обеща, че ще се промени 

Простиш ли веднъж, цял живот ще прощаваш. 

Ако изпитваш емоционална несигурност във връзката си, чувстваш се притиснат, неразбран и критикуван, най-нормалното нещо е да потърсиш изход. За съжаление, когато партньорът ви обещае промяна след края на връзката, това често е опит да ви накара да се върнете, без реални намерения за коренна промяна. 

Същинската промяна изисква време, усилия и дълбоко самоосъзнаване. Обещанието за промяна не е достатъчно, колкото реално и искрено да ви звучи. Истината е, че дори самият ви партньор може да вярва, че ще се промени заради вас и за да работят вашите отношения. Но докато самият той не осъзнае грешките в своите думи и действия и не положи ангажираност и реални усилия, промяна няма да има. 

Друг възможен вариант е обещанието за промяна, предизвикано от страх да ви загуби и последиците от раздялата. Голяма част от хората в днешно време живеят в страх от това да бъдат сами и са склонни да се борят със зъби и нокти за взаимоотношенията, колкото и деструктивни да бъдат те, в някои случаи и за двамата участници.

Каквото и да правите, накрая вие ще сте виновни

Източник: IStock 

Манипулаторите не поемат отговорност за своите действия. Каквото и да направите, по колкото и мирен път да опитате да се разделите с вашия партньор и каквито и усилия да полагате да го съхраните - накрая вината отново ще е във вас. Защото вие си тръгвате, вие го оставяте и взимате решение да продължите своя път без него. Всичко отново ще започне с чувство на вина - партньорът ви ще се чувства изоставен, самотен, объркан, предаден. Няма да знае от къде идва причината за тази раздяла.

Ще бъдете заклеймени - не сте положили достатъчно усилия във връзката, не сте му давали това, от което има нужда, не сте направили нищо, за да съхраните вашите взаимоотношения. Можете да бъдете обвинени в изневяра, в загуба на интерес, в липса на емоционална ангажираност, дори ако всъщност сте се опитвали да спасите връзката по всякакъв начин.

Манипулаторът ще използва всяка ситуация, всяка малка грешка или неразбирателство, за да създаде впечатление, че вие сте виновни за всичко. Той ще играе на вашите чувства и ще ви подлага на емоционален натиск, като ви кара да се съмнявате в себе си и решенията си. Тези обвинения ще започнат да изглеждат толкова правдоподобни, че може да се окажете изправени пред въпросите дали наистина не сте се опитали достатъчно, дали не сте пропуснали нещо важно или не сте направили нужните жертви.

Но истината е, че манипулаторът не желае да носи отговорност за своето поведение и своите действия. Той не приема вината и винаги търси начини да я прехвърли върху другите. В крайна сметка, когато се опитате да излезете от тази токсична ситуация, ще се окажете в капана на емоционалния натиск и ще чувствате, че всичко зависи от вас. Но не трябва да забравяте: истинският проблем не е в вас, а в динамиката на манипулацията, която е в основата на отношенията.

Ако разпознавате себе си, в някоя от горепосочените ситуации, е много важно да предприемете действие. Потърсете подкрепа от близки хора, които могат да ви дадат обективна перспектива. Разговаряйте с психолог или терапевт и се научете да поставяте здравословни граници. Ако се намирате в опасност или насилието премине в друга форма се свържете с горещата телефонна линия за хора, пострадали от домашно насилие на тел. 0800 1 86 76.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Александра Йошева
Александра Йошева Отговорен редактор
Новините днес