4-годишните деца ще трябва посещават задължителна предучилищна подготовка. И родителите ревнаха: държавата изземвала правото на родителя да възпитава, налагала институционалното, ограничаващото и т.н.
Няколко дни се чудех какво му е лошото на това малката 4-годишна главица да започне да се пълни със знания и най-вече с това как да общува с връстниците си в група, и не можах да се сетя за нито един минус на идеята.
Водещите теории в педагогиката са категорични, че детето има нужда от задължителното денонощно присъствие на единия родител до края на първата си година. През втората – от двамата, а до третата година безспорно е най-добре детето да бъде отглеждано в семейството от един от родителите. Не баба или детегледачка, а именно родител.
От тук нататък обаче малкото трябва да се научи как да общува и с другите, извън семейството, защото се предполага, че трябва да бъде подготвено за живота си в обществото. Очакваният резултат от това е – обществото да е полезно за бъдещият възрастен, както и той за него, да поема отговорности и да е подготвен за живота извън семейството.
Обучението от 4-годишна възраст е една чудесна алтернатива на компютъра, пред който днешните деца сядат на все по-невръстна възраст. Или на телевизията с филмчета със съмнително възпитателно послание. Още по-добре ще се отрази ранното обучение и на децата, чиито родители не се притесняват да гледат и слушат, така популярния поп-фолк и с умиление слушат как отрочетата им припяват и се кълчат на песни с неприлични текстове.
Освен това целта на ранното предучилищно обучение не е натоварването с прекомерен обем знания, а създаването на навици за учене и уважение към образователните институции. Не случайно в подкрепа на идеята се привеждат данни от изследвания, които сочат, че преминалите предучилищна подготовка в учебно заведение показват по-добри резултати и се справят по-добре в училище.
Притеснително е, че голяма част от родителите смятат, че 4-годишното дете трябва да се отглежда вкъщи. Явно много от възрастните не осъзнават, че днес нормалното общуване "очи в очи" все повече се измества от това в "очи пред монитора". Което пък от своя страна води до проблеми в общуването, отразяващи се в живота на порасналото дете. Ето защо социализиращият ефект на обучението в детски градини и училища е толкова важен.
Друг е въпросът как за три години ще се осигурят липсващите места в градините и частните ще бъдат по-достъпни за родителите и децата. Може би също е добре да се помисли за компромис относно родителските кооперативи – един чудесен начин за справяне с недостатъчния брой места в общинските детски заведения. Защото всичко се прави в името на децата, а най-добрият резултат се постига при взаимното сътрудничество между двете страни – родителите и държавата.
Автор: Евгения Гигова