Най-голямото табу в българските онлайн медии – медийното финансиране

Финансирането на медиите от държавата, от чуждестранни фондации, както и финансирането на регионалните медии е най-пренебрегваната тема в родните сайтове през миналата година. Това показват резултатите от изследователския проект „Темите табу в българските онлайн медии – 2013”, изготвен от Института за модерна политика. Според изследователите за темата се говори изключително рядко, особено по отношение на регионалните медии, които са зависими от местни феодали.  

Проучването отсява 18 изключително значими за обществото медии, които по една или друга причина обаче са и теми табу. На второ място например се нарежда темата за предполагаемото тъмно минало на бившия премиер Бойко Борисов, която е отразявана чрез достатъчен брой материали, но не особено качествено. Никой например не е успял да зададе директни въпроси на Борисов относно грамите на „Уикилийкс”, казват изследователите.

Третото място заема фалшификацията на президентските и местните избори през 2011 г., която според изследователите не е отразена задълбочено от сайтовете. На четвърта позиция пък е дейността на варненската групировка ТИМ. Имало е единични критични материали за фирми, свързани с нея, но не и цялостно разследване. Публикациите за групировката се определят като „оскъдни”.

Теми табу в сайтовете са антипотребителските практики на банките и мобилните оператори, което се обяснява от изследователите с това, че те често са основни рекламодатели. Липсва системно отразяване и на злоупотребите и корупцията в МВР и ДАНС, на темата за ромите, както и на въпроса за шестте мултиплекса, които станаха притежание на банкера Цветан Василев. Пълният списък с темите табу можете да разгледате в края на текста.

„Журналистите трябва да играят ролята на кучета-пазачи на обществените интереси. Напоследък обаче те лаят слабо и предпочитат да въртят опашка”, заяви ръководителят на проекта и политолог от Института за модерна политка (ИМП) д-р Иво Инджов.

Той припомни, че при присъединяването си към ЕС България е била на 35 място по свобода на медиите в класацията на „Репортери без граници”. След това обаче постепенно се срива надолу в подреждането, като към 2012 г. е на 87-о място.

„Няколко са причините за лошото медийно положение у нас. Първата е натискът върху журналисти от страна на управляващите. Това се забелязваше при ГЕРБ, продължава да се забелязва и сега. Правят се и опити за въвеждане на рестриктивно медийно законодателство. Проблеми са ръстът на платените публикации и занижените професионални стандарти, по-точно наличието на автоцензура”, коментира още Инджов.

Той открои и концентрацията на медийна собственост като важен проблем, но спомена, че това не е нещо ново. „Когато преди 10 години ВАЦ решаваше всичко в печата у нас, концентрацията беше дори по-голяма”, каза политологът.

„Основното задължение на журналистите е да отразяват – премълчаването е дори по-сериозно нарушение от пускането на излишни неща”, каза гостът на събитието проф. д-р Хорст Пьоткер от Института по журналистика в Техническия университет в Дортмут. Той посъветва журналистите да не се страхуват да правят разследвания, дори на сложни теми, и да се борят с професионалната рутина.

Проектът за изследване на темите табу в българските онайн медии е разработен съвместно от ИМП и фондация „Фридрих Науман” и е обхванал информационни сайтове, агенции и сайтовете на вестниците, телевизиите и радиата.     

Темите табу: