Дело за собственост на дворно място от 890 кв. м, намиращо се в софийското с. Волуяк, продължило 19 години, 1 месец и 27 дни, е най-продължителното производство, установено от Инспектората към ВСС при проверка на 188 заявления от граждани за забавени дела, извършена в периода 1 октомври – 31 декември 2017 г.
От ВСС съобщават, че 113 от заявленията за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок по глава Трета „а” от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са основателни – 44 са по наказателни дела, 69 са по граждански, търговски и административни дела.
Производството за собственост на дворно място от 890 кв. м (иск по чл. 108 от Закона за собствеността), продължило 19 години, 1 месец и 27 дни, е започнало през март 1998 г. в Софийския районен съд (СРС) и е приключило окончателно през май 2017 г.
През този период делото е разглеждано веднъж от първоинстанционния съд (СРС), 3 пъти от въззивния съд (Софийски градски съд) и 3 пъти от Върховния касационен съд (ВКС). Причината е, че през 2004 г. ВКС е обезсилил решението на възвивната инстанция, а през 2012 г. е отменил решението на въззивната инстанция, като и двата пъти е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така разглеждането на делото от въззивната инстанция е започнало за трети път отначало 11 години след подаването на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, постановено от СРС през април 2001 г.
Голямата продължителност на производството се дължи и на факта, че при разглеждането на делото от отделните въззивни и касационни състави са допускани забавяния в движението му.
Второто въззивно производство в СГС е продължило 7 години и 2 месеца. Проведени са 9 съдебни заседания, насрочвани през големи интервали от време – от 6 до 9 месеца. Още в началото на това въззивно производство е допуснато забавяне, тъй като разпореждането на съда от 1 март 2004 г. за отстраняване на нередовности по исковата молба е връчено на ищците на 31 октомври 2005 г., т.е. 1 година и 7 месеца по-късно, защото съобщението на съда два пъти неправилно е било адресирано до ответниците.
При третото разглеждане на делото от СГС съдът е постановил решението си почти 2 години след изтичане на установения в чл. 190 ГПК (отм.) 30-дневен срок.
Освен това при първите две касационни производства във ВКС съдебните заседания за разглеждане на делото са проведени съответно 14 месеца и 9 месеца след образуването му.
Въз основа на констатациите становището на Инспектората към ВСС е, че е налице значително неоснователно удължаване на съдебното производство с около 12 години, отговорност за което носят компетентните съдебни органи.
Сред 44-те основателни заявления по наказателни дела най-продължително е дело за документна измама. Производството е за получаване на възстановен ДДС чрез използване на документ с невярно съдържание без правно основание с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и е продължило 18 години и 10 месеца.
Обвиняемите по делото са 19 и по заявление на един от тях Инспекторатът към ВСС веднъж вече е проверявал производството. Резултатите от проверката са включени в отчета на ИВСС за установените нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок по глава Трета „а” от ЗСВ.
В периода 1 октомври – 31 декември 2017 г. Инспекторатът към ВСС е разгледал заявленията за забавени дела на други четирима обвиняеми по делото за документна измама, продължило спрямо тях 18 години и 10 месеца, и е установил, че те са основателни.
Отчетът на Инспектората към ВСС за установените нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок по глава Трета „а” от ЗСВ (нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи) за периода 1 октомври – 31 декември 2017 г. посочва, че от Министерството на правосъдието за този период са сключени 31 споразумения, по които общата изплатена сума за обезщетения е 60 100 лв. Максималният размер на обезщетението, предвиден в ЗСВ, е 10 000 лв.
