Децата са най-важният ресурс на всяка страна. И това е вярно не само от морална гледна точка, но и от икономическа, пише в свой анализ професор Джефри Сакс, специален съветник на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.
Инвестициите в здравеопазване, образование и навици на децата имат най-висока икономическа възвращаемост за страната. Новото изследване, проведено от Детския фонд на ООН /УНИЦЕФ/, показва, кои страни се справят добре, когато стане дума за тези инвестиции, и кои имат лоши показатели.
В доклада "Благополучието на децата в богатите страни" се дава цялостен поглед върху състоянието на децата в САЩ, Канада и Европа – общо в 29 страни. Децата живеят в най-добри условия в европейските държави със силни социални и социалдемократически традиции. Холандия оглавява тази класация, следвана от Норвегия, Исландия, Финландия, Швеция и Германия.
Последна в класацията от богатите държави е голямата изненада - САЩ. Най-богата държава в света с най-голяма икономика, е на 26 място, след нея са три много по-бедни държави: Литва, Латвия и Румъния. Франция и Великобритания са по средата.
В рамките на изследването се оценява благополучието на децата от гледна точка на материалните условия /свързани с нивото на семеен доход/; здравето и сигурността; образованието; рисковото поведение /например прекомерна употреба на алкохол/ и физическата среда, включително жилищните условия. И макар изследването да се ограничава до страни с висок доход, националните правителства и даже градове в други части на света също трябва да го проведат, за да анализират благоденствието на децата в своите страни.
Различията между Северна Европа и САЩ наистина са впечатляващи. Северноевропейските страни, като правило, предоставят парична помощ на семействата, за да създадат достойни условия за възпитанието на всички деца, също така те провеждат мащабни социални програми, за да осигурят високо качество на детските градини, забавачниците, началното и средно образование. Освен това, всички деца са обхванати от ефективна здравна система.
САЩ с тяхната индивидуалистична пазарна идеология се различават много. Паричната подкрепа за семействата е незначителна. Предполага се, че държавните програми трябва да предоставят система за социални гаранции, но в действителност политиците са изключително безразлични към жизнения стандарт на бедните слоеве от населението, защото бедните избиратели се оказват в малцинство и не финансират скъпите избирателни кампания. В действителност, фактите убедително доказват, че американските политици са склонни да се вслушват и реагират само на своите по-богати избиратели. Така наречената система за социална сигурност страда, също както и бедните американци.
Разликата между социалните страни и САЩ проличава все по-силно в отделните категории. В социалните страни по-малко от 10% от децата живеят в условия на относителна бедност /има се предвид семейства с доходи два или повече пъти по-ниски от средния доход в страната/. В САЩ равнището на относителна бедност надхвърля 20%.
Американските деца страдат много повече от ниско тегло при раждане /основен показател за възможни проблеми в зряла възраст/; от наднормено тегло във възрастта 11,13 и 15 години; много високо равнище на тийнейджърска фертилност. На всеки 1000 девойки на възраст 15-19 години се падат 35 раждания, в сравнение с по-малко от десет случая на 1000 момичета в Северна Европа.
Освен това американските деца се сблъскват много по-често с прояви на насилие в обществото, отколкото в останалите държави с високи доходи. Вероятно това не е учудващо, но е изключително тревожно, защото насилието над деца е сериозна заплаха за тяхното психологическо, емоционално и когнитивно развитие. Броят на убийствата в САЩ е пет пъти по-висок, отколкото в Северна Европа.
Един от интересните аспекти на изследването на УНИЦЕФ е използването в него на това, което днес наричаме "субективно благополучие". Това означава директни въпроси към хората за тяхното удовлетворение от живота. В последно време бяха проведени много изследвания на субективното благополучие сред възрастното население по цял свят. Но аз не знам нито едно подобно изследване, където децата директно са питани за тяхното усещане за благополучие – в действителност това е много умен въпрос.
Тук фактите говорят, че децата в Северна Европа като цяло са оценили своите прекрасни предимства. Те са били помолени да оценят своето "удовлетворение от живота" по 11-балната скала. В Холандия цели 95% от децата са дали оценка шест и по-висока. В САЩ техният дял е значително по-нисък – около 84%. Тези субективни рейтинги високо се съотнасят с посоченото от децата качество на тяхното общуване с родителите и връстниците им. Около 80% от холандските деца са заявили, че техните съученици са "добри и услужливи", в сравнение с 56% от американските деца.
Загубите на САЩ от това, че позволяват на такъв голям брой свои деца да растат в бедност, с лошо здраве, лоши училища и жилищни условия, са умопомрачителни. Шокиращ е делът на децата, които свършват в затвора – особено що се отнася до деца от бедни и небели семейства. Даже тези, които все пак са имали щастието да избегнат американската пенитенциарна система, често остават без работа и нямат знания и навици, необходими за получаването и запазването на достойна работа.
Източник: БГНЕС
