Над 360 души с трънско потекло могат да върнат имотите си от
другата страна на границатата ни със Сърбия, съобщиха от община
Трън. На сайта на общината е публикуван списък с данни за т.нар.
двувластници - собственици на имоти в Западните покрайнини.
Имотните декларации на включените в списъка са от 1930 г. и се
съхраняват в Държавна агенция "Архиви". Техните наследници могат
да върнат земите си, или да поискат обезщетение, ако предявят
искане до края на годината, съобщи БТА.
Правният статут на двувластните земи е исторически създал севъпрос между България и Сърбия, който възниква още през 1878 г., когато създадената по решение на Берлинския конгрес Международна гранична комисия установява границата между двете държави. С този акт имоти от 23 български села с обща площ около 1000 кв. км преминават във владение на Сърбия. Впоследствие, по силата на Ньойския договор, на 8 ноември 1920 г. от България на тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци е предадена територия от 2 566,2 кв.км със 180 населени места и 103 623 жители, обяснява на сайта си Министерството на външните работи.
Според кмета на Трън Станислава Алексиева голяма част от
базата данни липсва, а архвите са унищожени или изчезнали през
годините. По думите й в кадастъра на имотите в Сърбия са
направени доста промени и сега е необходимо допълнително да се
уточняват данни за тях.
За днешните наследници, възстановяването на тези земи е
акт на синовен дълг, разказаха от община Трън. Мъж от
с.Джинчовци споделил как баба му разбрала, че погребват майка й
по камбаната от другата страна на границата. Жената до сетния си
дъх живяла с болката, че не е могла да я изпрати в последния й
път.
Наследниците се чувстват длъжни да върнат бащините
имоти заради изживяната трагедия, когато новата граница разсекла българските села, разказаха от трънската общинска
администрация.