Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Над 120 000 са се завърнали у нас заради пандемията, едва 20 на сто са потърсили работа в бюрата по труда

29 януари 2021, 18:40 часа • 2505 прочитания

28 296 българи, които са работили в чужбина, са търсили работа у нас през миналата година и са се записали в бюрата по труда в страната. Това показва справка на Агенцията по заетостта, подготвена за “24 часа”. Близо 40% от тях са се завърнали от Великобритания.

Пандемията е върнала на пазара на труда у нас едва 2 631 българи от Германия. Топ три на прибралите се емигранти се допълва от тези, работили във Франция. Те обаче представляват 4,1% от общия брой. А записалите се в бюрата българи, работили в Испания, са 3,4%. 3 822 души обаче са имали право на пари за безработица по европейски регламенти през октомври, показва статистиката на Националния осигурителен институт. Средно те са взимали обезщетение от 1 434,28 лв. Това е почти три пъти повече от парите, които са взимали българите, работили у нас. Средно през октомври те са получавали по 511,02 лв.

Най-много обезщетения по европейски регламенти са получили в Благоевград - 789. Служителите на НОИ в Благоевград непрекъснато търсят съдействието на колегите си от Гърция за доказване на осигурителни периоди там. През последните две години са получени близо 150 писма от южната ни съседка, с които тя ни уведомява, че тези българи не са работили там, и така те не са взели обезщетение за безработица. Най-високо обезщетение за българи, работили в Европа, се е плащало в Търговище - 1 495,47 лв. С четири лева по-малко е това в Благоевград, а топ 3 се допълва от Варна със средна сума от 1 485,72 лв. Най-ниско то е в Перник - 1 208,41 лв.

2 482 358 са се осигурявали във фонд “Безработица” през октомври. 16 745 са били чужденците. 124 пък са получавали обезщетение от България. Средната сума за тях е била 881,74 лв. Колко точно българи са се върнали у нас заради пандемията, трудно може да се каже, тъй като емигрантите не са задължени да се отписват от системата ЕСГРАОН. Но през март миналата година, когато бе въведено извънредното положение, от националния оперативен щаб съобщиха, че е имало денонощие, в което са пристинали от чужбина 23 хил. българи.

Според данни на Гранична полиция за 10 дни - от началото на извънредното положение до 23 март, у нас са влезли 109 467 българи. Над една трета от тях се прибрали със самолет, а други основно през сухопътните граници със Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Румъния. Според доклад от края на миналата година на Европейския съвет за външна политика завърналите се българи заради пандемията са 121 000. Данните са взети от Гранична полиция и системата за карантиниране. Сравнението на броя карантинирани по места с работоспособното население посочва, че има градове, където завърналите са сериозен процент. Например в Добрич този показател е 9%, във Видин - 4,5, в Монтана, Русе и Благоевград – около 4%. Като се има предвид, че карантинираните са почти двойно по-малко от общо влезлите, е логично да се предположи, че общият брой завърнали се в тези места е още по-голям като процент”, се отбелязва в доклада.

Около 20% от завърналите се българи са потърсили работа в бюрата по труда. В три града от тези с над 20 хил. души население работната сила се е увеличила чувствително. Това са Петрич, Сандански и Свиленград. А доскоро и трите губели хора заради намиращите се близо Гърция и Турция. В Русе пък се върнали повече, отколкото в двойно по-голямата Варна, а във Видин също повече, отколкото в Бургас, където населението е 5 пъти по-голямо. В доклада се прави извод, че най-много хора са се завърнали в области, където преди е имало най-силна емиграция Условно те са определени като зоните Русе – Разград – Силистра, Кюстендил – Благоевград – Петрич и Северозападна България. Направена била и онлайн анкета с хора, прибрали се от чужбина, която показала, че почти половината от тях посочват като причина желанието да са с близките си, а за 32% завръщането е заради загубата на работата в чужбина. В изследването се посочва, че няма адекватен метод, според който да се определи колко от хората са се върнали дългосрочно. Но в анкетата само 10% посочили, че няма да се върнат обратно след края на кризата, а ще останат в България.

След рекордните над 1,1 млрд. евро емигрантски пари, влезли у нас месец преди края на 2019 г., година по-късно, към ноември 2020 г., БНБ засече рекорден срив - 327,5 млн. евро. Скромната сума е с близо 800 млн. евро по-малко. Дотогава в продължение на близо 10 години парите, които нашенци превеждат от чужбина, са приблизително равни, а последните три предкризисни години - и по-големи от преките чужди инвестиции. Че именно кризата е причина за този драстичен спад, се вижда от данните на БНБ. През януари и февруари, когато кризата все още не се беше разразила, преводите са на обичайните си равнища - около 90-100 млн. евро. От началото на пандемията през март почти до края на миналата година започва спадът. През септември сумите от чужбина са се сринали до 13,1 млн. евро. Най-слаб е бил април, когато неизвестността пред старта на коронакризата е стопила тези средства до 10,5 млн. евро

Причините са повече от ясни - в държавите, в които има най-много емигранти, затварянето на бизнеси започна точно от тези, в които работят най-много емигранти, вкл. и български. Сезонните работници бяха едни от първите пострадали, а всички останали сектори, особено свързаните с туризма, продължиха да стагнират до края на 2020 г. Сривът на парите от чужбина е един от факторите за свиването и на частното потребление у нас. Това е така, защото този поток отива основно за покриване на текущи разходи, за здравеопазване, за образование, за погасяване на заеми.

По данни на Световната банка, която има специално проучване на зависимостта на икономиките от емигрантските пари, те са дали старт и на множество малки семейни бизнеси Кризата прекрои и географските потоци на парите от емигрантите, доколкото зависят както от степента на засягане на икономиката в съответната държава, така и от броя българи, работещи в нея. Това обяснява най-голямата стагнация при преводите от Германия, която е сред най-тежко засегнатите държави в Европа, а в нея работят много българи. Така от 62,7 млн. евро към края на 2019 г. потокът оттам се е свил до 7,8 млн. евро в края на 2020 г. Подобна е ситуацията с Великобритания – в края на 2020 г. са дошли 3,2 млн. евро, при 25,4 млн. евро година по-рано. Силен спад има и на потока от отвъд океана - 7,1 млн. евро месеци преди края на 2020 г., при 57,2 млн. евро година по-рано. Работещите в Испания, в която има многобройна българска диаспора, са изпратили 4,3 млн. евро срещу 34,7 млн. евро, дошли оттам малко преди края на 2019 г. Сходна е ситуацията с Италия - в края на третото тримесечие оттам в България са дошли 2,2 млн. евро при 17,5 млн. евро- близо пет пъти по-малко.

Намалението вероятно е още по-драстично, доколкото реално парите, които българите, работещи в странство, изпращат на близките си, са повече от официално отчитаните. Първо, защото БНБ отчита само преводи над 2500 евро, и второ, защото данните за набиране на тази информация са непълни. Очакванията на експерти са емигрантските потоци да започнат да се възстановяват до нивата си от 2018-2019 г. едва през втората половина на тази година. Достигане до тези нива обаче ще е възможно след поне три години, като фактор за това е съвземането на икономиките от кризата, както и помощите за домакинствата и бизнеса, които почти всички държави по света въведоха заради пандемията

Елин Димитров
Елин Димитров Отговорен редактор
Новините днес