Очакванията на българите за защитата на страната от външни заплахи са свързани преди всичко с НАТО, тъй като хората у нас не смятат, че можем сами да се защитим от агресия. Парадоксално обаче българите, като цяло, са скептично настроени, че както пактът, така и ЕС, могат да ни опазят.
Мнозинството от българите не припознават ЕС и НАТО като организации, които в голяма степен могат да гарантират сигурността, суверенитета и териториалната цялост на страната ни. Това е един от основните изводи на социологическо изследване, посветено на усещането за сигурност на българските граждани, което публикува Националният център за парламентарни изследвания – изследователско звено към Народното събрание, пише в. "Сега".
ОЩЕ: Съвсем скоро: Откриват стратегическа база на НАТО на Балканите
Едва 36.1% от анкетираните смятат, че НАТО може в голяма степен да защити страната ни. Почти същият дял (35.6%) са склонни да вярват, че пактът е в състояние само в малка степен да гарантира такава защита. А 15.4% направо отсичат, че такава защита изобщо няма. По отношение на ЕС тези показатели са дори по-слаби – по-малко от една трета (31 на сто) имат силно доверие в съюза като източник на сигурност, а общо 55 на сто са скептиците.
В същото време, почти 48 на сто очакват НАТО да защитава България при външна агресия. Причината да гледат към пакта е, че не вярват на собствената си държава - цели 73.5% смятат, че страната ни не може да се защити сама от нашественици. Същият дял от интервюираните вярват, че не можем да се справим и с голяма бежанска вълна.
Тези конфликтни виждания представляват тежък проблем, който изследването не засяга в дълбочина. Оказва се, че огромното мнозинство от българите (92%) схващат националната сигурност преди всичко като опазване на суверенитета и териториалната цялост на страната. За това най-много хора са склонни да разчитат на външен гарант, без обаче да му имат особено доверие, че ще направи каквото очакват.
Заплахите от война, бежанци и тероризъм силно безпокоят българите. 69 на сто виждат войната в Украйна като проблем за националната сигурност; 54 на сто гледат по същия начин и на конфликта в Газа. От това произтичат и сериозни страхове, че България може да пострада от бежанска вълна (както се опасяват 73%), терористична атака (69.5%) и военна агресия (52.1%).
Криза, корупция и бедност
Като цяло, българите виждат най-голямо предизвикателство пред сигурността им това, което засяга материалното им благополучие. Затова определят икономическите и финансовите кризи (44.3%), корупцията (41.8%) и бедността (40.5%) като основни вътрешни заплахи. За отбелязване е, че сред хората, които най-много се плашат от бедността, са както най-младите (между 18 и 29 години), така и най-възрастните (над 59 години).
За около една четвърт предизвикателство представляват битовата и организираната престъпност, и природните бедствия, а за всеки пети – миграцията и тероризмът. В обществото продължава да битува схващането, че организираната престъпност не може да бъде овладяна, констатира изследването.
Без охота за самозащита
Въпреки всичките си страхове, повечето хора не се надяват на средства за самозащита. Девет от всеки десет българи не разполагат с такова. Сред останалите най-предпочитани са лютивите спрейове и хладните оръжия, в много нисък процент (3.5 на сто) – огнестрелните оръжия.
Най-често разпространената реакция при заплаха за личната сигурност е обаждане на спешния телефон 112. Обнадеждаващо за доверието в обществото звучи, че 50% вярват, че ако претърпят инцидент на улицата, някой ще им се притече на помощ.
Мнозинството от българите не са съгласни да участват в групови инициативи, засягащи собствената им сигурност. Между една трета и една четвърт са готови да се включат в граждански организации за подпомагане на жертвите на престъпления; доброволни сдружения, съдействащи на полицията; местни организации за самозащита; граждански патрули. Тук по-голяма охота проявяват живеещите в села и малки градове, вероятно поради по-голямата несигурност в техните населени места. Хората с по-висок стандарт на живот също декларират по-високо от средното за страната намерение да участват в подобни структури и инициативи.
Хората не са особено сигурни какво да се направи, за да се чувстват по-защитени от посегателства. Очаквано най-много – всеки пети, настоява за по-тежки наказания за престъпниците, а всеки десети – да се прилагат законите и да се усеща повече присъствието на МВР.
