Вчера вечерта (26.11 – вторник – б.р.) мъж, малко над средната възраст е починал на няколко пресечки от "Пирогов". Случилото се бе споделено в социалната мрежа Facebook, която първа се отзовала на помощ на мъжа. Публикуваме цялата история, която Ирена Христова споделя минути след случилото се без да променяме оригиналния текст на историята:
"Въпреки че още съм в шок - ще се опитам, не мога да подмина! Моля за помощ, със съвет, с конкретно действие, дори с разпространяване на случая. Не мога да приема думите: „Aми нормално – това е България“! Не мога, не трябва и не искам! Именно, че това е България, именно, че става дума за най-ценното – човешкия живот, именно, че вече може би сме започнали да го приемаме за „нормално“, но да знаете, че не е, никога не е било и не трябва да бъде!!!
Вечер като вечер, прибирам се от работа, чакам на светофара на кръстовището на бул. "Гоце Делчев" и "Дойран", минава автобус, тролей, втори тролей по в далечината. Моля се поне този, втория, да го „хване“ червено. Студено ми е, а другият кой знае кога ще дойде... Така и се получи – тролеят спря на червено, моя светофар светна зелено и се затичах, за да го хвана. Тичайки виждам как на не повече от 1.5 м, вдясно от мен, един човек, качил се на едни стъпала (не повече от 7-8) в близост до някакво магазинче, се олюлява и тъкмо подминавам тичешком - пада до мен. Спирам, обръщам се, а човекът лежи на земята по гръб, до него се търкаля пластмасова бутилка (малка, с избелял вече етикет, пълна 3-4 пръста с безцветна течност). Казвам си на ум : „Не пак, поредният пиян, ще си изпусна тролея заради него“. Питам го: „Господине, добре ли сте?“ – отговор няма. Мисля, че дори и не ме погледна, опитваше се да стане, поемайки трудно и тежко въздух, издаваше хриптящи звуци и така няколко пъти. Веднага извадих телефона и звъннах на 112 (било е в 20:31 часа), обяснявам какво се е случило, къде се намирам, че до човека има бутилка и може и да е пиян, казвам да изпратят линейка. От отсрещната страна ми казват, че сигналът е подаден. Затварям. През това време пристигат и други хора. Питат какво е станало – аз обяснявам. Човекът, който е на земята започва да се отпуска, диша тежко, после някак малко по малко утихна.
Един мъж (по-късно си разменихме телефоните, казва се Иван) намира някакво парче от кашон – слага го под главата му, започва да го побутва, да го пита дали е добре... Няма отговор, вече не диша тежко... Иван опитва да разбере дали диша, дали има пулс. Една жена до мен (казва се Диана, и с нея си разменихме телефоните) звъни на 112, пита какво става, защо няма никой, казва, че човекът не е добре. А той лежи, с отворени просълзени очи и не помръдва. Диана казва, че от 112 са й казали, че сега си сменяли смените и тепърва ще подават сигнал (!!!!). Казвам: "Как така, на мен ми казаха, че сигнала е подаден?!" Започват да ми текат сълзите, разтрепервам се, един мъж сигурно си отива, а те си предавали смените!!!
Звъня на 112 (20:36 часа), започвам да казвам и аз, че човекът май не диша, може да си отива, спешно е, питам кога ще дойде линейката. От 112 ми казват, че ще ме свържат с Бърза помощ, прехвърлят разговора – никой не отговаря, аз изпадам в състояние, което трудно се описва... Пак ме свързват с Бърза помощ. Питам защо няма линейка, кога ще дойдат, човекът си отива, а те ми отговарят: „Госпожо, знаете как е в София, работим с 10 екипа“. Аз обаче не мога да приема това, питам: „Какво е в София, не, не знам, още повече, че е в София, кога ще дойде линейка, човекът умира. На какъв принцип избирате и пращате екипи, кой превари – той завари или? Кога, кога ще дойде линейка?!“, а те ми затвориха! Идваха и си отиваха някакви хора, някой отвори пластмасовата бутилка – течността се оказа вода! Аз гледам човека, треперя и плача, а той лежи без да помръдва, с очи със сълзи, гледащи нанякъде. Губи ми се, обаждах се още няколко пъти, говорих, питах, крещях (набирала съм 112 и в 20:46 и в 20:47). Обаждат се от 112 в 20:55 и ме питат: „Той от какви стълби падна?" Не се сдържам, как може да ми задават такъв малоумен въпрос, да дойде полиция, линейка и ще видят, откъде накъде трябва да обяснявам от какви стълби е паднал. Затварят ми… Смазана съм, чудя се какво да направя, сещам се, че в чантата имам фотоапарат, решавам, че няма да оставя това така, вадя го – снимам. Искам да кажа на всеки, да попитам ЗАЩО? Защо един човек лежи от толкова време на земята, умирайки, на кръстовище на няколко пресечки от "Пирогов" и още по-близко до 6 РПУ, а 20 минути по-късно няма нито линейка, нито полиция, къде са хилядите полицаи, които пазят изроди, а един човешки живот не означава нищо? КОЙ реши, че в София (да, точно в София!) 10 екипа са достатъчни и не е ли работа на медиците да спасяват животи? Защо ми затварят телефона, как избират на кой да спасят живота и кой да умре, тези от 112 освен, че си бъркат в носа друга работа вършат ли? ЗАЩО не предадоха сигнала на време? ЗАЩО ме излъгаха? ЗАЩО им се плаща?!
В 20:59 дойде линейка, посрещната от мен вече с истеричното „БРАВО! ТОЧНО ЕЙ ТАКА ВСИЧКИ ЩЕ ПАДАМЕ И ЩЕ УМИРАМЕ ПО УЛИЦИТЕ! КАК НЕ ВИ Е СРАМ?! А сега констатирайте и смъртта…" Лекарката ме гледаше така, сякаш с мъка успяваше да се сдържи и да не ми фрасне един! Съвсем без да си дава никакъв зор си извади апаратурата, може би около 7-8 минути слага, маха, разменя някакви жици, за да направи кардиограма, и по-късно да констатира смъртта!
Ще кажете: „На човека му е дошло времето“, „Ами българска работа“... и какво ли още не. А аз искам да се замислите дали утре няма да сте вие, ваш приятел, близък, роднина, не дай Боже - дете! Тогава пак ли така ще кажете?! Аз не! Искам отговори, отговори на тези въпроси, искам да знам, че живея в една нормална държава, а по всичко личи, че тази, в която живея не е такава!
P.S. Лека пръст, човече. Съжалявам, страшно много съжалявам, че не можахме да ти помогнем, съжалявам и дано да ни простиш!*
* Не публикуваме оригиналната снимка на Ирена Христова, заради Етичния кодекс
