Възможно е да има злоупотреби със следенето на трафични данни от страна на МВР. Това каза адвокатът Александър Кашъмов по повод приетите днес от парламента на първо четене изменения, според които МВР да може по-лесно да проверява в интернет кореспонденцията и да проследява телефоните, в случаите, когато се издирва изчезнало лице. Според него е възможно да се подслушват и следят хора извън сериозните неща.
Той обясни, че по време на първото правителство на ГЕРБ се е променил законът и тогава за първи път и влязло издирването на изчезнали лица.
„През 2005 г. се произнесе българският Конституционен съд и обяви тези разпоредби за противоконституционни, следвайки решение на съда в Люксембург на ЕС.
В мотивите и на този законопроект е записано, че това ще се използва в случаите на убийство, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, трафик на хора, да бъдат издирени жертвите. Истината обаче е, че не пише такова нещо в това, което се дава като проект. Това, което пише е, че хора, които може да са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление - за тяхното издирване може да има свободен достъп до трафични данни.
Тежките престъпления са десетки в НК, ако не и повече, тук влизат включително видове кражби, всякакви видове посегателства в най-различни сфери. Т.е. някой може просто да реши, че ще се извършва престъпление и, че дори може да има такова.
Използва се един абсолютно неясен израз - „обосновано предположение”. В правния свят съществува този израз, има го в около 7 закона, но нито един от тях не е нито НК нито НПК. Тоест една материя, която е свързана с наказателно право и с наказателен процес, въвежда се без абсолютно никакво определение един нов термин, който не се използва", заяви Кашъмов.
По думите му това, което се използва в Наказателно-процесуалния кодекс е, че се образува наказателно производство, когато има достатъчно данни и законен повод. Достатъчно данни има, когато има основателно предположение, не обосновано предположение.
„От това, което четем тук, изобщо не е ясно кой предполага – някой си седи служител в МВР или в някоя служба зад бюрото си, мисли си и започва да предполага. Оказва се, че това ще бъде абсолютно легитимно. Говорим за един термин, който никъде не е определен – не е казано кой има право да прави такова предположение. Това означава, че утре може под претекста, че има предположение за това, че в бъдеще ще бъде или би могло да бъде извършено престъпление срещу някого, да се стартира тази процедура по следене”.
Думата жертва, която се използва тук, не е дума, която се използва в Наказателно-процесуалния кодекс, допълни адвокатът.
„Там се използва терминът пострадал. Какво е значението на това. Ами същото. Когато имаме един неопределен термин, какъвто е „жертва”, ние всички разбираме какво значи в житейски смисъл, но в наказателните съдилища има дълга практика и спорове по въпроса дали човек, който е пострадал от дадено престъпление има качеството на пострадал по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс или няма.
Всичко това се загърбва и се оставя отново вероятно на някой човек зад някъде зад бюро с униформа да решава дали Пешо е жертва или не е жертва и дали той не желае да подложи на следене някого, заедно с неговите близки”, каза още Кашъмов.
