Преди двеста години, бягайки от преследванията на Османската империя, семейство Древови, заедно с други бежанци, се преселват от България в Бесарабия, в земите край устието на Днестър. Тук те основават селището Кулевча, като го наричат памет на родното си село Кюлевча в Шуменски окръг на България. Оттогава селото се развивало, трудолюбивите хора не само увеличавали благосъстоянието си, но и поддържали своята култура и вяра. В продължение на двеста години потомците на тези преселници имат значителен принос за развитието на региона и страната. Съвременните жители на Кулевча също не остават настрана от събитията в Украйна, разказва страницата "Бесарабски фронт", отразяваща активно военните действия.
Един от тези потомци днес е старши матрос Иван Древов с позивна „Българин”. Днес той служи в артилерийската част на морската пехота и защитава Украйна от руските нашественици на южната линия на отбраната. Доскоро Иван заедно с любимата си жена въртяха успешен бизнес, отглеждаха син и дъщеря и живееха съвсем спокоен живот. Както повечето от нас. Но всичко се променя на 24 февруари.
"Живея в такъв район, където първите експлозии от руски ракети, изстреляни над Одеска област, се чуха ясно. От тях се събудихме с жена ми - спомня си Иван. - Беше около пет сутринта. Нацистката атака в четири сутринта веднага изплува в съзнанието. Така че се облякох, опаковах нещата и отидох до центъра за снабдяване", разказва още той пред "Бесарабски фронт".
Някога той е служил като старши стрелец на щурмовия взвод на специална моторизирана военна част на вътрешни войски. След това е учил в училище за професионална подготовка на полицията, след което работи две години по специалността. И така, изглеждало е, че трябва да се върне в Националната гвардия на Украйна, но Иван решава за себе си, че ще служи там, където е най-необходим.
Става така, че "Българинът" е изпратен в морска част. И почти през цялото време от деня на мобилизацията той и неговите другари изпълняват бойни задачи за възпиране на руските нашественици в посока Херсон:
"В сравнение с професионалните военни аз имах много по-малко боен опит, но уменията за боравене с оръжие, военната и полицейска служба ми позволиха бързо да свикна с условията и ритъма на задачите", споделя Иван и разказва колко трудни са били първите дни:
"Пристигнахме на позициите, телефоните бяха изключени, информация – никаква, къде ще "долети", не се знае, единственият ориентир – мащабно нахлуване! Когато познанията ти за войната са само от книги и филми, лесно е да се изгубиш. Но благодарение на своите другари, които не са били в подобни ситуации за първи път, бързо се адаптирах и успях да се включва в бойна работа".
"Българинът" казва, че за 32 дни на фронта в режим 24/7 всичко, което руснаците могат да използват, е летяло срещу тях:
"Ние отвръщахме, вършихме си работата. Но това, което ни отличава от рашистите е, че никога не откриваме огън по населени места и инфраструктурни обекти. Техният лозунг за победа във войната "много жени има, още ще родят!" абсолютно не е приемлив за нас, всеки украинец от всякаква националност, религия, роден език има право на живот и защита", отбелязва старши матрос Древов.
Той си спомня и няколко показателни ситуации, когато неговото подразделение унищожава артилерийска позиция, а два часа по-късно друга руска батарея отново открива огън и така няколко пъти подред:
"Сериалът "Чорнобаевка" е за цялото им нахлуване в Украйна. Нашите командири си пазят войниците, а руснаците – не, защото те се бият за пари и длъжности".
В такива условия морските пехотинци се справят доста добре, резултатите от тяхната работа периодично се появяват в ежедневните армейски доклади и медиите. В резултат на това, заедно с други части, те предотвратяват по-нататъшното настъпление на руските войски в района на Николаев.
"Не мога да кажа, че съчувствам на онези руснаци, които загинаха от огъня на нашата батарея. А за падналите ни побратими те ще получат стократен отговор. До момента, в който ги изтласкаме до границите на Руската федерация", подчертава Иван Древов.
За няколкото месеца пряко участие във военните действия мотивите, които подтикват „Българина“ да се присъедини към редиците на защитниците на Украйна, изкристализират в ясна мирогледна позиция:
"Войната, започната от Русия, отново представлява опасност за моите роднини, приятели и познати. Изправен пред избора дали да бягам от войната или да взема оръжие и да защитавам родината си, взех очевидно решение, казва Иван Древов. - Това е нашата земя и ние не се нуждаем от никаква помощ, съвет или "освободители". Имаме всичко най-добро – реки, планини, полета, езера, две морета. Живеем в 21 век и трябва само да влезете в интернет, за да видите какво се случва в Русия и как живеят хората в Украйна. Дори и в най-отдалечените села. Защо отидох на война ли? Искам моята страна да се върне към мирен живот в своите граници, признати от света през 1991 г. И тогава, след победата, дори не знам какво покаяние, какви репарации, контрибуции ще могат да измият кръвта, която Русия проля в Украйна".
Също така Иван говори с особена любов за своята малка родина - Бесарабия, развенчава много разкази на руската пропаганда за преследване в Украйна въз основа на език или националност:
"Моята Бесарабия е многонационален регион. Тук живеят българи, албанци, гагаузи, молдовци, украинци, германци и др. През вековете тук много пъти са се сменяли власти, регионът е населен с почти най-много етнически групи и национални общности, тук са широко разпространени най-разнообразни възгледи за патриотизма и текущата политическа ситуация. В същото време нямаме проблеми, намираме общ език. Ще кажа повече, че дори тези, които са против независимото развитие на нашата страна, не се свенят да получават пенсия и да шофират по добри пътища, наслаждавайки се на всички предимства на живота в европейска страна", – казва "Българинът".
С усмивка той отбелязва, че смятайки себе си за рускоговорящ българин, навремето е обиколил цяла Украйна, по-специално посетил Лвов, Ивано-Франковск, Буковел и Чоп. Никъде, никой и никога не го е преследвал за езика му. Още повече, че може би 80% от звеното общува на украински. Но това не пречи на побратимите да се разбират – нито с рускоговорящия Иван с българския му акцент, нито на другарите му, които често говорят съвсем некнижовен език с различни диалекти и идиоми:
"Да, след време ще овладея напълно украинския език, въпреки че все още ми е трудно, казва Иван. — Но аз се гордея с факта, че синът ми говори перфектно украински, въпреки че е възпитан в рускоговоряща среда. А дъщеря ми вече е абсолютен националист от гледна точка на пропагандата. Тя ми изпраща такива патриотични писма, и ми разказва за неща като Паляница (хляб), Полуниця (ягода) и Укрзализница (железница)".
Ясно осъзнавайки какво защитава в битките с нашествениците, видял със собствените си очи зверствата и престъпленията на рашистите, Иван говори с гняв и ярост за някои от своите роднини и съселяни, които по преди време са се преместили в Русия. Казва, че не разбират или не искат да разберат какво се случва тук. Гледат тяхната пропаганда, а по повод линковете с очевидни факти за крадливо поведение на нашествениците, които той им изпраща, говорят за продукции и провокации:
"Спряхме да си говорим. А някои, честно казано, дори няма да ги пусна в родното ни село. Ако по-рано са идвали на помени (поменални дни. — Авт.) или по друга причина, то оттук нататък аз лично ще направя всичко възможно да не ги допуснат до Кулевча. Дори да не ги пуснат в страната. За мен това е принципно - сега само се подиграват и чакат да ни заловят, докато ни бомбардират. Ако прочетат думите ми, нека знаят какъв прием ги очаква в родното им село. Това не е заплаха, а констатация на факти и това не е само моя позиция", отбелязва с болка Иван Древов.
„Българинът” разбира, че победата е още далече, но е абсолютно убеден в нейната неизбежност. Когато родната му земя е напълно освободена от руските нашественици, Иван планира да напусне армията и да се върне към семейните си дела:
"След като се върна от войната, няма да крия военната си книжка. Знам, че в случай на нова заплаха, определено ще се върна при побратимите си, за да застана за защита на нашата земя във всяка част на границата на Украйна", завършва старши матрос Иван Древов.
Следете НА ЖИВО: Войната в Украйна
