Молебен в Белене за здраве(то на ядреното лоби)

Едва ли някой в самото селище Белене вярва в изпълнимостта на мечтата за възкресяване на мъртвородения съветски гигант (диагностициран като земетръсно обречен ембрион от самата съветска Академия на науките още през 1984 г.). Защото за неговото завръщане от света на мъртвите няма нито пари, нито каквито и да било основания. Освен две: корупционната лакомия на ядреното лоби и политическият цинизъм на (под)платената за целта политика.
Вяра във чудодейното възкресяване има само в мечтите на местните жители за работни места - реална драма на реални хора, чийто глад за чудеса е обясним човешки и точно по тази причина е адски грозно да бъде използван за политическите интриги на една партия, която открай време паразитира върху страховете и бедите на бедните хорица: доят хорските нещастия и ги джуркат в пропагандната мелница, за да става нейният партиен каймак все по-тлъст.
Златният телец е свещената им крава, но хващат Белене за рогата с настървението на безработен тореадор, които има поръчка от кланицата да умъртви на всяка цена добичето на арената, за да има кебапчета за заблуденото простолюдие и то да бъде употребявано отново и отново от поръчителите на зрелището.
За тази цел БСП мобилизира трупания от десетилетия ресурс на влиянието си, като вади на демонстрации зарибените с тази идея хора. Това само по себе си е уникално: вероятно България е единственото място на света, в което има протести не срещу опасностите на ядрената енергетика, а с искане, те да се състоят „пък каквото ще да стане-само днес да има рахат”!
В името на политическата си консолидация спекулантите с „мирния атом” (термин, сътворен от съветските военни за замитане на следите на ядрения милитаризъм), в Белене е организиран молебен. Представители на православната църква участват в партийната далавера с цялото достолепие на калимявките си, свалени пред това изчадие адово, немирния атом, какъвто той се (д)оказа при ужасяващите стрес тестове в Чернобил и Фукушима.
Иначе БПЦ много държи на своята ортодоксалност, колчем трябва да се заклейми Мадона, гей парад или други подобни непоносими за нея „ужаси”. Но вместо да отслужи молебен за жертвите на концлагера в Белене, тази духовна институция служи на мамона, на най-лакомото мили(ци)онерско лоби в България, действащо в „един симбиоз” (както се беше изразил Станишев на „чист” български) с друг сатана - с руската енергийна мафия, пазаруваща енергично всички и всичко, което става за продан в България под расото на обещанията за работни места.
Ето така, както съобщава БТА, се стига до днешен молебен - забележете - „за здравето” sik на жителите чрез успех на референдума, т.е. успех на ядреното лоби и неговата БСП (плюс агресивните му шпицкоманди от Атака и ВМРО, налитащи на бой срещу несъгласните с господарите им).
За здравето на жителите на Белене се моли Великотърновският митрополит Григорий, а службата е организирана (разбирай - платена) от общината съвместно с църковното настоятелство на местния храм “Свети Георги Победоносец”.
Според кмета Петър Дулев мнозинството от населението в района се надява референдумът да завърши с решение, което да предизвика продължаване на проекта АЕЦ “Белене”. Дулев смята, че “това е стратегически инфраструктурен обект, за строителството на който има разрешение от Европейския съюз, и е жизненоважен за развитието не само на Белене, а за Плевенска област, Северна България и цялата страна”.
Инициативата на червените в Белене, която сама по себе си е ексцентричен контрапункт на лявата вълна в Европа срещу ядрената енергетика (за която шефът на ПЕС Станишев удобно за него мълчи) изглежда още по-абсурдна, когато бъде съпоставена с протестите на българите, притиснати в югоизточния ъгъл на страната от слуховете за строителство на турска ядрена централа в Инеада.
Още повече, че сред най-активните организатори на протестите на българите срещу неродената атомна заплаха за здравето на хората и природата отново прозира същата тази червена ръка в лицето на бившия червен кмет на Царево Петко Арнаудов - един от най-гласовитите организатори на бунтове срещу намека за зараждането на турския „мирен атом”.
Имам идея, която препоръчвам за изтрезняване на шупналия ялов ядрен ентусиазъм- ялов, защото няма как даде плодове без липсващите напоителни инвестиционни милиарди - и подстрекателите го знаят отлично.
След молебена за повече радиация за нашата нация спекулантите с днешната празнота на хорските хладилници в региона да си спомнят практиката за побратимяване със съветски другарчета. На Белене най-много ще отива Колима, но ако им се вижда половинчато да си дружат с полуостров, могат и да подадат ръка на цяла една република Мордовия, място на двайсетина концлагера от съветско време.
Понеже днес живеем в демокрация от най-свободен тип, в която ортодоксалните ни отци се смятат свободни да служат молебени в угода на сатанинската ядрена енергия, червените инициатори на местния всенароден изблик на любов към „мирния атом” да се побратимят направо с Фукушима. По-разтърсващо актуална от такваз дружба, здраве му кажи!
Японците ще ме разберат, но облъчените от десетилетна пропаганда българи като нищо ще ме заклеймят - на тях не им стига дозата радиация от Чернобил, искат още! Защото тленните останки от телените остатъци в най-известния български комунистически концлагер (вместо да служат за трънен венец на покаянието ) продължават да бъдат набивани в главите на хората от амбулантни търговци със светите за тях мощи от съветския труп, като прави Станишев, който не спира цинично да налага клишето за хладилника като главен предизборен атрибут на червения реваншизъм.
Автор: Иво Инджев