В деня на отворените врати на БНБ при неочаквано висок интерес хората имаха възможност да бъдат надникнат в много кътчета на трезора, водени от служители на банката, които влязоха в ролята на екскурзоводи, предаде БГНЕС.
В големия салон на банката за спомен всеки желаещ можеше да си направи снимка, която да бъде отпечатана върху банкнота, подарък от БНБ за посетителите. Това, което впечатли повечето хора бе самата сграда, която е внушителна по размер, а и със своята много стилна и богата орнаментика. “Особено съм впечатлена от сградата, която е внушителна. С този мрамор, тези орнаменти, дървеният таван който е по-впечатлително изрисуван от църква. Показаха ни портрети на всички управители на банката от два века назад, както и монетите, които са били изсечени през времето”, разказа една от посетителките Росица Стайкова. Сградата на банката е една от тези, принадлежащи на стария градски център. Построена е в периода 1934-39 г. Дело е на екип от двама известни по онова време архитекти - Иван Васильов и Димитър Цолов.
През 1978 г сградата на БНБ придобива статут на паметник на културата. Вътрешната украса на сградата е правена по концепция на проф. Михайло Парасчук. Един от най-забележителните детайли от интериора на банката са витражите, които са дело на Дечко Узунов, проф. Иван Пенков и Марин Маринов. Музейната сбирка беше една от най-интересните зони за повечето посетители в деня на отворени врати.
БНБ е емисионната институция на държавата, т.е. тя има право да пуска банкноти в обращение и затова показват историята на парите по днешните български земи като се започва от тракийските монети, минава се през гръцки и римски монети, такива, сечени от византийските императори и първата българска държава, както и всички банкноти, които БНБ е печатала до последната възпоменателна монета, пусната преди дни по повод Съединението.