3/4 от младите българи живеят с родителите си. Причините не са финансови, а заради удобството. Това показва изследване, в което са участвали над 1000 души.
Младежите отдават все по-голямо значение на свободното време, а гледането на телевизия е сред най-практикуваните забавления. Освен това за тях "да изглеждаш добре" е най-модерната ценност.
Младите българи предпочитат да останат в България, но са решени да търсят по-добър живот в големите градове и развити региони на страната. Това е един от много изводи в книгата на проф. Петър-Емил Митев, Сийка Ковачева и фондация „Фридрих Еберт”, с което правят социологически портрет на младежите на възраст между 14-27 години, стана ясно още днес.
Проф. Петър-Емил Митев направи обобщение на различните поколения младежи от 50-те години насам:
„Първото поколение е на 50-те и 60-те години. Особено типичен е образът на мигранта. България е селска страна, младият човек напуска селото, отива в града, получава нова професия, отива на строежите, получава образование и започва да живее в нови условия. В началото на 50-те години над 80% от българите не ползват вътрешна тоалетна. Това е поколение, което е изключително конформистко, далеч от меркантилността.
Поколението на 70-те и 80-те години е поколението на синовете не мигрантите. Всъщност от социалистическото строителство най-облагодетелствана беше младежта. Тя получи образованието, новите професии. Тя получи новия градски начин на живот. Тези, които вече възприемаха градските условия, поискаха повече свобода. И първата територия на свободата беше собственото тяло - свобода на прическата, свобода на облеклото, свобода на слушането на определена музика, свобода на биологическите контакти на тялото, сексуална разкрепостеност.
В края на 80-те години започнаха промените, падна Берлинската стена. През 90-те години – поколението на прехода. Публицизира се отхвърлянето на старата система в първите години на прехода. Но най-важният факт беше това, че младите хора сякаш първи разбраха мащабната промяна, която става в обществото като цяло. А именно центъра на тежестта се премества от държавата върху гражданското общество. Това беше поколението, което преживя втори миграционен бунт - от българския град към европейските и американските градове".
