"Ако 84-годишната ми майка не беше преболедувала тежък ковид през ноември, щях да съм намерила вече начин да я ваксинирам. Така, както направих за по-възрастните си приятели и за родителите на онези от колегите ми, които се опряха на мен. Само че нека си го кажем честно: голяма част от проблема днес се корени в нежеланието на много от възрастните да се ваксинират или в упорството им да чакат иРНК ваксини, които не се знае кога точно ще са в свободна наличност.
Ваксини в момента има (да, Астра Зенека) и са достъпни - обаче не се радват на интерес. Ами размърдайте се, ако наистина толкова се боите за близките си, които все още не са ваксинирани, говорете с тях, заведете ги лично, намерете начин (важи и за тези, които дават акъл от чужбина - самолетите все още летят).
В България от памтивека нещата стават хоризонтално, по логиката на комшулука и на мрежата. Държавата у нас е традиционно нефелна, никога не е спасявала вертикално този народ и нещата няма да се променят на 4 април - нито тази година, нито след десет. Българите не вярват на държавата си, не спазват йерархията, мразят чуждите нареждания, обичат да рутят авторитетите - за добро или лошо това е закодирано в националния манталитет", пише журналистката Мира Баджева във Фейсбук.
"Властта у нас направи всичко възможно да потвърди и този път защо не трябва да се разчита на нея - поредица от малоумни решения, организационно бездарие, непоследователност в говоренето, неспособност да се спазва набелязан план или линия в действията, най-банална мърлявщина на принципа “ако мине” по всички административни нива...
Но зелените коридори не бяха грешка. Освен че буквално освободиха част от активните хора в България и им върнаха поне частично възможността да работят и да се движат по-спокойно, опашките пред ваксинационните центрове създадоха пазарното усещане за търсене, за дефицит.
То беше психологически важно за хората, които се колебаеха - да се престрашат и да загърбят опасенията си. А за настроените пасивно (като мен) - просто да използват възможността и да действат. Ефектът бе далеч по-убедителен, отколкото министри и генерали, позиращи пред камери, докато ги бодат. Ваксинацията беше тръгнала добре - след първоначалния вял интерес по време на първите две “фази”.
На всичко това обаче се сложи кръст с решението да се спре централно имунизирането с Астра Зенека. Тези няколко дни пауза ще струват, уви, много животи. Вина носят както Бойко Борисов (лично!), така и мнозинството европейски лидери, които за пореден път се оказаха на печално ниско ниво и се оставиха да играят главната роля в една чисто търговска (и политическа) война.
Сега вече белята е сторена и опциите за реакция са ограничени - малко може да се направи и ще е по трудния начин, защото всеки ден се заразяват и умират хора. В същото време дори умни, разсъдливи и информирани мои приятели, които преди бяха решили да се ваксинират, сега се помайват. Дано не стане късно за някои от тях (междувременно мнозина се и разболяха). Ето го ефектът от същата тази малоумна пауза.
Впрочем, това не е агитация, държа да кажа. Ваксинирах се не от любов към науката (или “вяра” в нея, както напоследък е модерно да се говори), а защото искам да съм свободен човек, да пътувам и да общувам. И преценявам, че това е прагматичният начин да имам важните за мен неща. Ако за други са по-важни други неща - voilà. Само нека не се оплакваме и не се сочим с ФБ-пръст после.
И последно, всеки има право на собствената си смърт - уважавам дълбоко този избор, дори да става дума за близък човек и сърцето ми да кърви от това. Но най-напред пред себе си трябва да съм чиста, че съм положила всички усилия да не се случи нещо непоправимо с човек, когото обичам. Та така."
