"Трябва ли да има политика за запазване на сградите, извън територията на България, които имат общо с нашата история и култура? Естествено, че трябва, но такова законодателство въобще няма", каза министърът на културата Найден Тодоров в сутрешния блок на БНТ.
Той увери, че ще завещае темата на следващият редовен министър.
Къщата на Димитър Талев
Поводът за коментара на министъра беше случващото се с къщата на Димитър Талев. "Темата е актуална, но и много генерална, защото е симптом на всичко онова, което се случва. В България има много паметници на културата, но сгради, важни за българската култура, има и извън България и къщата на Димитър Талев е само една от тях", коментира Тодоров.
Той уточни, че с инициатива на други хора, част от къщата, е в български ръце. "Може да се работи за нейното възстановяване. Една част от нея, тъй като къщата има няколко собственици. Сега, естествено, това, което трябва да се направи, е тази къща да се придоби във времето - изцяло собствеността да бъде възстановена, да се направи музей на Димитър Талев", добави още министърът. ОЩЕ: Собственичка на част от къщата на Талев: Не знам как не умрях, като я видях унищожена
Защо се рушат сградите - паметници на културата у нас?
Той уточни, че това се случва, заради безсилие. Министърът обърна внимание, че в Института за опазване на паметниците на културата работят твърде малко хора и нямат регионални офиси в страната, което значи, че не могат да отреагират, когато се случи нещо.
"Институцията, която трябва да се грижи за паметниците на културата в България, допреди някакъв брой години е наброявала 1500 служители. В момента са 56. Тези 56 служители са изключително качествени, но са 56. Паметниците на културата в Българя са десетки хиляди", каза Тодоров.
Заплащането в сфератана културата
Тодоров коментира и бюджетът в министерството и заплащането в сферата на културата. "Навсякъде се вдигат заплатите. Още миналата година започна този процес. Проблемът е, че темпът на вдигането на заплатите не отговаря на темпа на вдигането на стандарта на живот", каза той.
По думите му множество ръководители на културни институти се оказвах интересна дилема.
"Парите, с които разполагат, да ги дадат на служителите, които заслужават много повече от това, което получават, но да нямат пари да осъществяват дейност или да ги дадат за осъществяване на дейност, за да задоволяват потребностите на публиката, но тези хора, които заслужават, да живеят на някакъв праг на бедността. Ето това е темата, с която трябва да си говорим", каза министърът. Той уточни, че докато не се стигне до 1% всички ръководители на културни институти ще трябва да правят подобни акробатики.
Министърът обаче бе категоричен, че всички заслужават, защото никой не осъзнава колко правят те за културата в България и въобще за имиджа на страната ни.
Тодоров смята, че културна политика не се прави с проекти. Той отбеляза още, че няма и страгегия в сферата на културата. "Трябва да разберем какво искаме? Да накараме хората на културата да работят по един много западен модел, където културата е вид индустрия. Това е добър вариант или искаме хората, които се занимават с култура, да бъдат инструмента на държавата за вдигането на общото ниво на кулутрата на обществото? Въпросът е как виждаме културата", посочи още Найден Тодоров.
Според него въпросът не е труден за решение. "За тази цел трябва да убедим политиците и да се вземе едно информирано решение", обясни Тодоров. ОЩЕ: Министърът очаква повече пари за култура, но не може да каже колко
Българският културен институт в Рим
Той коментира сигнал, в който творци алармират за сериозни нарушения в избора на директора на българския културен институт в Рим. Министърът уточни, че в конкретния случай, нарушения няма. "Конкуръст е проведен по всички правила. Сега идва въпрос какви са правилата? Ние ги сменяме в момента. Правилата имат нужда от сменяне", коментира още Тодоров.
По думите му през последните 20-25 години министрите на културата са изисквали да имат все по-малка отговорност за избора на директори. "Поради тази причина изборът на директори се осъществяват от комисии, които са изцяло външни експерти", обясни Тодоров.
Защо презаписаха националния химн?
Министърът обясни защо се е наложило презаписването на националния химн. "Заради остарялото качество на самия запис. Той беше стар. Музикантите могат да открият и други неща в стария запис, но вярвам, че в настоящия момент нашият химн има версия, с която всички да сме горди", добави Тодоров. ОЩЕ: Направиха нови записи на химните на България и Европа
