На официална церемония в галерия "Средец" министърът на културата Кръстю Кръстев отличи с почетни награди "Златен век" и грамоти над 50 културни творци и дейци - за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на българската култура и по повод 1 ноември – Деня на народните будители.
"За хората на изкуството, на науката, на културата, всеки ден е Денят на будителите, защото сте посветили живота си на просветлението на хората. Отличията, които днес получавате, са нашата скромна и искрена благодарност към Вас, талантливи хора, които ни водите по пътеката на духовността. Поздравявам Ви за това, че достойно, с вяра, вдъхновение и упоритост показвате на дело какво означава да бъдеш истински човек на изкуството. За мен наистина е чест да Ви връча тези отличия и да Ви благодаря за Вашата неуморна работа за развитието и съхранението на българските култура и традиции". С тези думи на министъра на културата започна официалната част на церемонията по връчването на отличията на Министерството на културата. В самото начало гостите бяха поздравени и от Богомила Кръстева – ученичка в Националното музикално училище "Любомир Пипков" от класа на преподавателката Благородна Танева. Богомила поздрави гостите на церемонията с Фантазия "Кармен" (муз. Бизе-Франц Дрдла) за цигулка. Талантливата ученичка е само на 10 години и има вече цяла колекция от първи награди от редица международни конкурси.
Още: Министърът на културата: Несебър остава в ЮНЕСКО, защитената граница се разширява
Снимка: БГНЕС
Кои са наградените по случай Деня на народните будители през 2023 година
С Награда на Министерството на културата "Златен век" – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:
Проф. Елена Кутева, музикален теоретик, фолклорист, диригент и преподавател: Дъщеря на легендарния композитор и диригент Филип Кутев, основател на Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", на който тя е бивш дългогодишен директор. Професионалният ѝ път преминава изцяло в сферата на българския фолклор и неговото изучаване и популяризиране. Под нейно ръководство се обучават и десетки дипломанти и докторанти по теория на музиката. Научните ѝ трудове обхващат десетки статии, студии и монография в областта на музикалната теория. Автор е на аранжиментите на множество народни песни.
Още: Анджела Родел със специална награда от Министерството на културата
Николай Майсторов: Отличието му се връчва за цялостния му принос в живописта, за дългогодишната му отдадена преподавателска дейност, както и по повод мащабната му изложба "Пътят" или "Страстите Христови по Четирите евангелия". Творчеството му го нарежда сред най-ярките представители на неоекспресионизма в Европа. Творби на Майсторов са притежание на Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, редица други галерии в страната и частни колекции в чужбина. През 2023 г. проф. Майсторов отпразнува и своя 80-годишен юбилей.
Георги Константинов: Български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски език. Член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година. Бил е заместник-министър на културата и главен секретар на Съюза на българските писатели. Главен редактор на емблематичното списание "Пламък". Народен представител в Седмото велико народно събрание. Автор на над 30 книги с поезия и множество книги за деца. Книгата му "Туфо, рижият пират" е издадена на десетки езици. Стиховете му са включвани в различни антологии по света. Автор е на стихотворението, по чийто текст легендарната група ФСБ създава песента си "Обичам те дотук". Казва, че живеем в твърде непоетично време, но като че ли все повече хора опитват да пишат поезия.
Снимка: Министерство на културата
Още: Джон Малкович с отличие за принос в развитието на българската култура
Михаил Светлев: Световноизвестен български оперен певец, тенор, който тази година навърши 80 години. Започва оперната си кариера в Германия и развива огромна концертна дейност по цял свят. Гласът му звучи от най-престижните сцени в Европа и САЩ. Пее под диригентството на някои от най-големите светила на пулта, като Херберт фон Караян, Зубин Мета, Клаудио Абадо. Освен с всички известни български оперни певци като Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, си е партнирал с Монсерат Кабайе, Леонтин Прайз, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Джузепе Тадеи. Работил е с режисьори от ранга на Роман Полански, Борис Покровски, Джанкарло дел Монако.
Стефан Командарев: създал едни от най-значимите и важни за новото българско кино произведения, между които игралните "Посоки", "Съдилището", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и документалните "Живот от живота", "Окупация 1968" и много други. Филмите му са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми. Неговите произведения са селектирани на престижни международни форуми като кинофестивала в Кан, Сараево, Торонто и др. Неговият най-нов филм "Уроците на Блага" е отличен на международния филмов фестивал в Карлови Вари (Чехия) тази година. Грандиозен успех за България са наградите за най-добра женска роля на Ели Скорчева и Голямата награда "Кристален глобус", а буквално преди дни филмът спечели поредно международно отличие: Голямата награда на журито от Международния филмов фестивал в Рим.
Снимка: БГНЕС
С награда на Министерството на културата "Златен век" – звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:
Дарена Попова: хоров диригент с 40 години активна дейност. Започва кариерата си като диригент на различни хорови формации, но от 25 години е неотменно начело на Академичен хор "Ангел Манолов". Носител е на множество награди от различни международни конкурси за най-добър диригент, а през 2016 г. под нейно ръководство хорът, който тази година чества 90 години от създаването си, е избран за лице на "Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО".
Димко Минов: Като оператор, сценарист и режисьор има значителен творчески и професионален принос за развитието на българското филмово изкуство. Участва в създаването на няколко десетки документални и игрални филми. Работил е съвместно с режисьорите Иван Андонов, Людмил Кирков, Рангел Вълчанов, Иван Добчев, Лиляна Пенчева, Милен Николов. Сред най-впечатляващите му изяви са знакови филми в българското кино като "Равновесие", "С любов и нежност", "Индиански игри", "Не знам, не чух, не видях", "Петък вечер". Носител е на Първа награда на Московския филмов фестивал за филма "Равновесие".
Здравко Драгнев: филмов сценарист и режисьор документалист. Реализирал е над 30 значими и важни за българското документално киноизкуство произведения, които са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми. Филмите му се отличават със специфичен ненатрапчив подход, високи стандарти, професионализъм и изискан вкус. Бил е член на журита на български и международни кинофестивали. Неговият творчески принос оставя значима следа в развитието на българското кино и на националната ни култура.
Иван Несторов, снимка: БГНЕС
Иван Нестoров: актьор с ярко присъствие в българското кино и театър. Работи последователно в Драматичен театър - Силистра, Драматичен театър - Добрич и Младежки театър – София. Участва в много от българските игрални филми на т.нар. нова вълна през 70-те години, донесли множество международни награди на страната ни. В актьорската си кариера е изиграл близо 50 роли в киното и телевизията. Незабравими са филмите с неговото участие: "Белязани атоми", "Автостоп", "Закон за защита на държавата", "Закъсняло пълнолуние". Особено успешно е сътрудничеството му с режисьори като Людмил Стайков, Едуард Захариев, Гриша Островски.
Още: Кръстю Кръстев: Трябва да убедим политиците, че за културата са необходими много средства
Константина Гуляшка: режисьор и сценарист. Зад гърба си има 57 документални филма и два игрални филма по цикъла на Йордан Йовков "Ако можеха да говорят". В голямата си част нейните творби представляват културно-исторически изследвания със средствата на документалното кино в широк национално-исторически и международен контекст. Има селекции, грамоти и отличия от фестивалите в Лайпциг, Варна, Пловдив, Билбао, Париж, София и др. Два пъти е носител на Наградата на София. Филмите ѝ са показвани многократно по различни телевизионни канали, културни центрове на България по света, знаменателни събития и чествания.
Кръстю Кръстев и Игор Марковски, снимка: БГНЕС
Игор Марковски: журналист, актьор, продуцент, общественик, артист в най-широкия смисъл на тази дума. Радиоводещ, автор и водещ на шоу програми и телевизионни предавания. Присърце са му изобразителното изкуство и българските художници. Председател на Свободния артистичен съюз. През 2020 г. създава проекта "Пеещи артисти", в който актьорите участват в изпълнение на песни и във видеоклипове към тях.
Жан Пиер Авермаат: Белгийски музиковед и културолог, председател на Европейската федерация на хоровете. Повече от 50 години работи за представянето на българското хорово изпълнителско изкуство – предимно детско и младежко – по европейските сцени. Организира десетки концертни пътувания, изяви в престижни зала и катедрали, в Европейския парламент, срещи с официални лица и посещения на културни обекти, като дава възможност на стотици деца да се запознаят с културата, обичаите и природата на страните от Западна Европа и същевременно популяризира и утвърждава българската култура зад граница.
Почетен знак "Златен век" – печат на Цар Симеон Велики - златен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители получават:
Веселин Савов: вариететен артист, изявен музикант и илюзионист. Прославил е името на България на четири континента - Европа, Азия, Африка и Америка. Носител е на множество чуждестранни награди от форуми на илюзионното изкуство на редица републикански и балкански фестивали.
Айсидора Зайднер: творец със значим принос за развитието на българското игрално кино и българската култура. Работата ѝ в Студия за игрални филми "Бояна" я утвърждават като един от майсторите на костюмографията и сценографията в художествения филм. Тя е художник по костюмите и сценограф в над 40 игрални, телевизионни и документални филма. Професионалната ѝ изява се свързва с някои от най-обичаните филми на режисьори като Зако Хеския, Людмил Кирков, Едуард Захариев, Петър Попзлатев, Иван Ничев. Изявява се и като сценарист.
Снимка: Министерство на културата
Константин Петров: изявен писател, драматург и сценарист с безспорен творчески принос в развитието на българското кино и националната ни култура. Автор е на редица текстове и адаптации за куклен и драматичен театър, радиопиеси, сценарии за телевизионни шоу-програми за Българската национална телевизия.
Проф. Румяна Тонева Петкова: утвърден филмов режисьор. В дългогодишната си дейност като режисьор реализира значими и важни за българското кино филми, които са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми. Белязани от висш режисьорски пилотаж са филмите ѝ по сценарии на Рада Москова, Невелина Попова, посветени на житейските драми, тревоги и вълнения на обикновения българин.
Д-р Клара Армандова: актриса, режисьор, с повече от 100 роли на професионална сцена. Сред най-известните ѝ постановки са "Женитба", "Снежната кралица", "Дъщери", "Кабаре", "На ръба".
Пенчо Пенчев: преподавател по ударни инструменти в НУМТИ "Добрин Петков" – Пловдив. Негови ученици печелят публиката като солови изпълнители и като членове на създадения от него Ансамбъл за ударни инструменти "Престо".
Елвира Борман: дългогодишен преводач от български език. Работи в департамента за български език на Генерална дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия.
Юлий Йорданов: деец на културата, писател, краевед. От онези съвременни будители, просветители, възрожденски тип хора, които крепят националното самосъзнание и гордост, българщината, духа и живота на Северозападна България
Ангел Симеонов: по негови текстове песни имат Орлин Горанов, дует "Ритон", Йорданка Христова, Панайот Панайотов, Маргарита Хранова, Силвия Кацарова и Васил Петров. През 2017 г. е удостоен с Награда за принос към българската литература на Съюза на българските писатели, а през 2018 г. получава първа награда за най-добър текст на Националния конкурс "Бургас и морето".
Анжела Димчева: поетеса, журналист, литературен критик, редактор. Нейни стихове са преведени на над 15 езика. Лауреат на множество награди за поезия в България и Италия.
Иван Странджев: поет и драматург. Негови стихове са превеждани на английски, словенски, чешки, немски, унгарски. Член на Съюза на българските писатели.
Ганчо Христов Бакалов: един от значимите съвременни български творци. Изявява се като белетрист, поет, публицист, краевед и пътеписец.
Пламен Александров: Председател на Първо българско народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856".
Васил Новоселски: председател на НЧ "Никола Й. Вапцаров-1866" – гр. Благоевград. Един от най-ярките потомствени читалищни дейци в югозападна България.
Минко Стефанов: председател на НЧ "Зора-1860" – гр. Сливен.
Иван Шишман: бесарабски българин. Художник. Работи предимно като живописец, включително и в областта на църковната живопис. Творчеството му е наситено с хуманни, романтични и религиозни мотиви. Реставрира и изографисва православни храмове, организира международни пленери. Носител на множество награди в България и Украйна.
С почетен знак "Златен век" – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:
Калин Серапионов: съвременен художник и съавтор на художествената концепция и участник в реализацията на специалното българско участие в МАНИФЕСТА 14 - Международното номадско биенале за съвременно изкуство в Прищина – през 2022 г. Член на Института за съвременно изкуство в София.
Лъчезар Бояджиев: съвременен художник и куратор. Един от основателите на Института за съвременно изкуство – София и автор с мащабна международна практика. Съавтор на художествената концепция и участник в реализацията на специалното българско участие в МАНИФЕСТА 14 - Международното номадско биенале за съвременно изкуство в Прищина – през 2022 г. Творбите му са част от много музейни колекции по света
Евгения Найденова: директор на Исторически музей - Оряхово, активно допринася към позитивния образ на музейното дело в страната ни,
Станка Върбанова Николова: поетеса с множество антологии, автор на четири стихосбирки.
Емил Енчев: поет, прозаик и драматург. Автор на множество стихове, разкази, художествена монография, текстове за песни и пиеси за деца и възрастни
Таня Танасова: името ѝ е широко известно в Молдова и Украйна като талантлив женски глас на българската бесарабска поезия. Като журналист и поет тя е свързана с духовното и културно въздигане на българите в Бесарабия. От 1995 г. живее в България.
Любомир Илиев: дългогодишен секретар на НЧ "Цвят-1870" – гр. Видин. Организатор на фолклорни групи и ученически състави
Мануела Симеонова: една от най-активните читалищни дейци в русенска област, автор на 4 книги.
С Плакет Принос в развитие на културата" и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:
Академичен хор към Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Проф. Асен Диамандиев, град Пловдив: Академичният народен хор при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив е създаден през 1980 г. В сравнително кратък срок той отбелязва блестящи постижения у нас и по света. С изключително високото си художествено равнище хорът се равнява по технически и художествени възможности с редица професионални хорове, изпълнявайки песни, създадени на фолклорна основа, преодолявайки вокално-технически, фактурни и интерпретационни трудности. Отзивите на чуждестранната музикална критика за хора отразяват оригиналния певчески стил и завладяващото изкуство, разкриващо "мистерията на българските гласове", осъществявайки "нещо, което надминава представата за българската народна песен", трогващи "с красотата, прецизността, артистична свобода и стабилна интонация".
Творчески колектив на Държавен културен институт "Културен център "Двореца" - Балчик: Завидният 100-годишен юбилей на Държавен културен институт "Двореца – Балчик" е повод за гордост не само за неговия ръководител, а и за всички тези, които на държавно и експертно ниво през годините са отстоявали неговия статут и национална значимост. Днес "Двореца – Балчик" е емблематичен пример за съхранено пространство за подпомагане на артисти от всички сфери на изкуството и за развитие на международния културен обмен.
С Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:
Цветанка Тинкова Илиева: читалищен деятел и художествен ръководител; Председател на НЧ "Орфееви гори - 1870" гр. Смолян.
Сийка Иванова: Художествен ръководител на "Школата за народно пеене" към НЧ "Прогрес-1939" – с. Старцево, обл. Смолян.
Павел Николов Куцев: читалищен деятел и художествен ръководител на фолклорни певчески формации - носители на лауреатски звания и златни медали в множество национални и международни конкурси и фестивали.
Елена Благоева Баренска: читалищен деятел и художествен ръководител на танцови състави. За нея танцът е усещане за величието на българския дух и светоглед.
Богдана Богданова: директор на Общински исторически музей - Ивайловград; Отличена е за активната ѝ дейност по привличане на публики и приобщаване на хората в региона към различни музейни инициативи.
Мартин Косташки: изкуствовед, уредник в Национална галерия; Куратор на редица емблематични изложбени проекти на НГ.
Сиана Минева: изкуствовед, уредник в Национална галерия; Куратор на успешни изложбени проекти, автор и организатор на проекти за музейни сувенири, както и образователни програми в широк мащаб.
Димитър Динев: автор на редица пиеси, поставяни в различни виенски театри, негови текстове са включени в редица чуждоезикови антологии.
Ли Канг: директор на музей за графика на Китай; Джао Джиачун, директор на Графична база Гуанлан в Китай; проф. Канг Джианфей - професор в Централна академия за изящни изкуства в Пекин; Гуо Чингуен, заместник-директор на Графична база Гуанлан в Китай. Номинираните четирима дейци на културата от Китай имат изключителен принос в международното сътрудничество в областта на културата и изкуството, както и принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и в частност – графиката.
Трио "SMS": Неочаквано добра комбинация от саксофон, цигулка и перкусии. Музикален състав, състоящ се от Северин Нойбауер - саксофон, Максим Цеков - цигулка, Северин Хехвартнер – вибрафон. Заедно тримата доближават класическата музика до меломани от всякакви възрасти в техния уникален стил, който кореспондира с хората, родени и живеещи в момента.
Яна Братанова: изкуствовед, уредник в Националната галерия; Организатор и участник в редица образователни програми за деца и детски ателиета на НГ.
Мария Костадинова Златкова: читалищен деятел, Секретар на НЧ "Развитие-1873" – гр. Пещера.
Творчески колектив на Народно читалище "Развитие - 1873" - Пещера: по случай 150-годишния му юбилей.
Творчески колектив на Читалищната библиотека към Народно читалище "Развитие - 1873" – Пещера. По случай 130 години от създаването ѝ.
