Tова е тази тъмна част от нас, която ни привлича и плаши, заявява за БГНЕС хореографката Мила Искренова за своя авторски спектакъл "Дневникът на Дракула" в Музикалния театър в София.
Понякога тази тъмна страна излиза наяве. Дракула е в мен, казва Искренова. Това е спектакъл на балет "Арабеск" със специалното участие на актьорите Деян Донков и Биляна Петринска. Музика и музикална среда - Емилян Гацов (ЕЛБИ) по произведения на барокови композитори, а текстовете са на Милена Фучеджиева.
"Актьорите се съчетават професионално с танцьорите – това е много полезен опит и за двете страни. Мисля, че Деян Донков се чувства прекрасно като Дракула", казва Искренова.
Колкото за общото между предния й танцов спектакъл "Тъй рече Заратустра" и този, Мила Искренова казва: "Аз тръгнах в една друга посока. Искам да се кажат неща, важни за много хора. Опитвам се да бъда по-комуникативна със средствата на съвременната атрактивност на спектакъла. И това е навлизане в зони инкогнито. Никога не съм се интересувала от свръхчовека, никога не сам се интересувала от Дракула. Изведнъж тези полета, като че ли, противопоставящи се на собственото ми съзнание, полета и философии и начин на мислене ми станаха интересни. И все повече разбирам, че всеки от нас е неизследвана зона, която съдържа много светове", казва Мила Искренова.
Премиерата на спектакъла е на 24 февруари в Музикалния театър в София. Персонажът на Дракула се появява в различни превъплъщения: Граф, Прилеп, Политик, Чиновник, Сериен убиец, Робот... Той е разнолик опитен хамелеон, променя се според средата и условията, но винаги успява да се имплантира в най-изгодните позиции и да упражнява интелекта си чрез власт и манипулации.
Вампирът има много качества - той умее да се харесва, да печели симпатии, да съблазнява и прелъстява, да обира овации - все признаци на интелект, и то доста висок.
Спектакълът е изграден от поредица епизоди, които се въртят около основните знаци и образи на вампирството: разпятия, прилепи, стълби, зъби, нокти, саркофази, кръв, еротични сцени и прочие наслагване на различни впечатления... Но като цяло има доста силна ирония и гротеска, като самозадавяне със собствените желания.
Основната тема е за секса и властта като основни двигатели на човешката активност. На финала главният герой се разтапя в светлината, което е участта на всеки вампир.
