Свободното слово извоюва Съединението. Каква прищявка на съдбата - по-късно то е подчинено с желязна ръка от същия човек, който издига идеята за единна България! Сред основните идеолози на присъединяването на Източна Румелия към Княжество България е Захарий Стоянов. Неговото оръжие е в. "Борба" (1885). Благодарение на огненото си перо Стоянов пали искрите на вдъхновението за целокупна държава у стотици българи.
Тъй като правният режим за издаване на вестници в Румелия е по-облекчен от този в Княжеството, Захарий има възможност да разгърне журналистическия си талант и да пледира открито за премахване на разделението от Пловдив, където се оформя центърът на съединистите: Стоянов, Стефан Стамболов, Продан Тишков-Чардафон и др. Главният редактор на "Борба" декларира: "Истинска свобода и независимост на тая страна, която се нарича България, която е разделена на три части, като употребяваме подходящи оръжия, где каквито е нужно."
По ирония на съдбата, само няколко години по-късно той, Стоянов, ще впрегне силите си да защитава репресиите срещу журналисти, налагани от вече премиера Стефан Стамболов. Стоянов получава пари от т.нар. "змийски фондове" , тоест безотчетни средства от държавата в лицето на Народолибералната партия на Стамболов, за да списва официоза й "Свобода" (1886-1920). Там той приветства закриването на опозиционни вестници, арестите на свои колеги - част от цялостната политика на министър-председателя, който управлява България с изключителна твърдост.
"Истинска свобода", за която Захарий Стоянов пише, бленува и блестящо защитава с участието си в Съединението, при Стамболов няма. Перата на опозиционерите са безмилостно прекършени. Петко Каравелов е захвърлен в Черната джамия, защото изразява несъгласие с правителствената политика. Захарий Стоянов е от другата страна на нейните стени и не надига глас в защита на Каравелов, участвал в изработването на Конституцията, бивш премиер и лидер на либералите с големи заслуги за политическия живот на страната.
Хонорарите на остриетата на вестника- Стоянов, Димитър Ризов и Димитър Петков-Свирчо са мистерия, но според тогавашната мълва са толкова големи, че са възприемани като подкупи. През 1887г. Е Приет Закон за печата, който нарушава Търновската конституция. В нейния чл. 79 пише: "Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печетарите. Когато писателят е познат и живее в Княжеството, издателят, печатарът и раздавачът няма да се преследват."
Новият закон под зоркото око на Стамболов гласи в чл. 30: „Който чрез печата наклевети министър, народен представител, държавен или общински чиновник, духовно лице от признатите в България вероизповедания, офицер, правителствено или общинско учреждение по повод на техните служебни действия, наказва се със затвор от един месец до две години“. С глоба до 300 лева пък се наказва всеки, който „чрез печата пръска лъжливи новини, изопачава фактове или произшествия или предава неточно дебатите и решенията на Народното събрание“. Действията на Стамболов, плътно подкрепян от Стояновата журналистика в услуга на силния на деня, разединяват (не съединяват) историците и до днес. Дните на Съединението са зад гърба им, започнала е Епохата на властта.
Безспорното е, че Захарий Стоянов, човекът, на когото до голяма степен дължим Съединението, претърпява метаморфоза. От защитник на свободното слово той се превръща в негов палач. Светлината на 6 септември 1885 г. обаче заслужено огрява образа му и сега. Дните на неговата "Борба" са неоспорим факт. А за последвалата промяна в принципите му - всичко тече, всичко се изменя... Като днес.
Автор: Велина Георгиева
