Мелиса Хил е автор на няколко романа, станали бестселъри в Ирландия, Великобритания, Испания, Италия и др. Тя дебютира на българския пазар с „Малка кутийка от „Тифани”, а на 24 юли 2013 г. излиза втората й книга – „Гривна на желанията”. Хил живее със съпруга си Кевин, дъщеря си Кари и тяхното куче Омир в Блекрок, Дъблин. Дали винаги е искала да стане писател и какво би посъветвала начинаещите автори, Мелиса Хил споделя в интервю за Chicklitclub.com.
Винаги ли сте искали да бъдете писателка?
Не беше съзнателен избор на кариера, но винаги ми е било приятно да пиша истории. В ученическите си години бях от онези странни момичета, които само чакаха да се приберат у дома след часовете и да започнат да си пишат есетата по английски. От съвсем малка обичам четенето, а може би всеки, който обича да чете, тайничко в себе си се чуди дали не може да пише и той истории. Когато започнах, се оказа, че това ми носи такова удоволствие, че просто не можах да спра. И все още продължавам.
За колко време пишете една книга?
При всяка книга е различно, но принципно ми отнема около шест месеца да напиша първата чернова и после още месец или два за редакция. Въпреки че отскоро ми се налага да съкратя малко този период, защото на година пиша по две книги – една моя и една в съавторство със съпруга ми. Двамата пишем съдебно-криминални трилъри под псевдонима Кейси Хил.
В романите ви действието се води от трето лице. Някога ще напишете ли роман от първо лице?
Лично на мен първото лице ми се струва доста взискателно, доста отговорно. Чувствам се по-комфортно, когато пиша от трето лице. Но може би някой ден ще приема и това предизвикателство!
Вече сте известна като майстор на големите обрати, читателят не подозира как ще се развие действието. Чувствате ли напрежение от това, че се очаква да пишете по този начин?
Много читатели са ми казвали, че обичат неочакваните обрати и постоянно се опитват да се досетят както ще се случи в романите ми. Ще бъда щастлива, ако успея да продължа да им доставям това удоволствие. Ясно е, че с всяка следваща книга усилията трябва да са двойно, тройно по-големи, да прилагам всевъзможни умствени гимнастики, но това е причината да се наслаждавам толкова много на писането. Всъщност не мисля, че бих могла да напиша история, в която да няма странен обрат.
Като автор, пишещ активно от 2003 г., какво е най-голямото предизвикателство за издателската индустрия?
Не е свързано само с издателската индустрия, но мисля, че социалните мрежи промениха много начина, по който авторите общуват с читателите и с другите автори. Писането е такова самотно занимание и въпреки че Фейсбук и Туитър поглъщат ужасно много време, от друга страна са прекрасен начин да си във връзка с колегите и с читателите си и с всичко, което се случва по света.
Какво послание бихте искали да получат читателите от книгите ви?
Крайната ми цел е да дам на читателите си забавление и на страниците на романите ми да открият поне едно нещо, което да им донесе радостно и щастливо преживяване.
Какво е мнението ви за етикета „чиклит”? Имате ли нещо против романите ви да бъдат определяни като такива?
Ни най-малко. За мен е привилегия, че върша нещо, което обичам. Никога не съм се засягала, а и не обръщам внимание на етикетите – не само литературните. Според мен един автор трябва да се притеснява само ако на книгите му бъде сложен етикетът „боклук”.
Какъв съвет ще дадете на начинаещите писатели?
Четете възможно най-много. Четете критично. Изучавайте какво би свършило работа и на вас и какво не, но не сравнявайте прекалено много своето писане с чуждото. Докато работя по черновата си, никога, при никакви обстоятелства, не си позволявам да чета чужд дамски роман. Чета трилъри, за да отпускам, но нищо подобно на това, което пиша. И обратно - когато работя със съпруга си по трилърите като Кейси Хил, чета единствено дамски романи.
