На 24 април отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид. Първоначално той е обявен за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. по повод годишнина от началото на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г.
За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новото хилядолетие е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на арменски геноцид.
В годините на Първата световна война западните арменци и целият арменски народ преживява страшна и неописуема трагедия. Младотурското правителство, преследващо своята националистическа и пантюркистка политика, в невиждани дотогава размери и с нечувана жестокост организира масовото изтребване на арменци. Погромите станали по специално изработен план се осъществяват както по цялата територия на Западна Армения (Източна Турция), така и в големите градове и села на Турция.
Първите погроми на турското правителство започват още в края на 1914 г., когато Турция е опипвала почвата, следейки каква ще бъде международната реакция, ако предприеме по-голям погром. Първоначално кланетата се вършели прикрито и тайно. Под предлог, че се прави мобилизация в армията и се събират работници за пътно строителство, властите призовавали в армията арменци между 16 и 52 години. Те ги разоръжавали, тайно, разделяли на групи, отвеждали ги на пусти места и ги избивали. На 24 април 1915 г. в Цариград и други градове на Турция арестувани и после зверски убити са стотици видни дейци на арменската наука и култура. Загинали редица писатели и публицисти като Крикор Зохраб, Дани-ел Варужан, Сиаманто, Рубен Севак, Рубен Зардарян и други. След като унищожили по-голямата част от цвета на арменската интелигенция и отслабили защитните сили на населението, през пролетта на 1915 г. младотурското правителство пристъпило към истинско действие.
Започнало поголовно клане и унищожаване на цялото беззащитно арменско население от градовете и селата на Турция и Западна Армения, осъществявайки престъпление под формата на депортация на населението с цел то да „защитено" от военните действия по време на Първата световна война и да не сътрудничи с Русия. Пак през пролетта на същата година е издадена заповед арменското население да бъде депортирано в пустините на Междуречието и Сирия.
Извършвани са не депортации, а явни убийства.
Тази заповед на управляващата турска клика слага началото на масовите кланета на жени, деца и старци. Една част била изклана в родните им села, друга част, насилствено изселвана, ликвидирана по пътищата на бежанството, а трета - унищожена в самите пустини на Междуречието и Сирия следствие нечувания глад и епидемии.
Броят на жертвите на турския геноцид над арменците в периода 1915-1916 г. възлиза на 1,5 милиона. През същия период няколкостотин хиляди арменци са насилствено потурчени.
Историците смятат, че главни организатори на арменския геноцид са военният министър на Турция Енвер паша, министърът на вътрешните работи Талят паша, главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша и други. Впоследствие в знак на отмъщение някои от тях са убити от арменски патриоти. Така например Талят е убит през 1921 г. в Берлин от Сохомон Техрелян, а Джемал - в Тифлис през 1922 г.
