Българският парламент утвърди споразумение за участието на София в проекта „Набуко”. Документът включва въпроси за инвестициите в строителството, експлоатацията и обслужването на газотранспортната система. През април България обяви „Набуко” за национален приоритет, за да ускори строителството. С негова помощ държавата разчита да разнообрази своите източници на енергия и по този начин да прекрати газовата зависимост от Русия.
Газопроводът „Набуко” е проектиран за доставка на природен газ от Азербайджан, Казахстан или Туркменистан в страните от ЕС, като се заобиколи Русия. Той се реализира от консорциума „Nabucco Gas Pipeline International”, в който влизат газови компании от Германия, Австрия, България, Румъния и Турция.
За да финансира строителството на „Набуко”, България очаква кредит от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). През миналата година София получи гаранции от банката за предоставянето на кредит от 1,2 милиарда евро.
Но перспективите на проекта засега са неясни, тъй като той се оказа твърде скъп. Освен това, просто няма с какво да бъде запълнен. Планира се газът, който да бъде доставян в Европа, да идва от находището „Шах Дениз-2” в Азербайджан, чийто обем е едва около 10 млрд. куб. метра годишно. Това е едва една трета от мощността на „Набуко”. При това практически няма шансове за получаването на допълнителни обеми газ от Ирак или Туркменистан.
Сред участниците в консорциума се засилваше убеждението, че при подобна ситуация проектът „Набуко” може да не оправдае своите разходи. В крайна сметка бе подкрепен по-евтин вариант на проект. Дължината на газопровода ще бъде съкратена почти три пъти. Съкратеният вариант предполага строителството на газопровод, който ще премине през териториите на четири държави – от турско-българската граница до австрийския град Баумгартен.
Трябва да се отбележи, че София участва и в още един проект. През 2010 година България подписа с Русия „пътна карта” за строителството на газопровода „Южен поток” – пряк конкурент на „Набуко”, както и протокол за доставка на руски газ за страната. Но засега България не е потвърдила своето инвестиционно решение за българския участък на „Южен поток”. Очаква се това да стане до месец ноември текущата година.
Съдбата на този проект също все още се решава. Засега акционерите в „Южен поток” се договориха първо да бъде построен северният участък на тръбопровода към Австрия, а едва след това през Адриатика към Южна Италия.
Но „Газпром” ще започне да строи газопровода през Адриатика, само ако се договори за доставките на газ с Италия. Италия е вторият най-голям потребител на руски газ в Европа след Германия. Засега обаче все още не е подписано междуправителствено споразумение за проекта „Южен поток”.
Въпросът с финансирането на проекта също не е решен. Нито една европейска страна няма да се съгласи да финансира строителството на този газопровод, тъй като „Южен поток” няма икономическа обосновка. Имайки предвид ситуацията на европейския пазар и цената на „Южен поток”, не е известно кога проектът ще върне вложените в него средства.
„Едва ли България смята да влага пари в строителството на каквито и да било газопроводи. Това е една от най-бедните страни в ЕС – нивото на БВП на човек от населението е над два пъти по-ниско от средното за ЕС и три пъти по-ниско в сравнение с Германия. Но България има изгодно географско разположение, от което успешно се възползва и участва както в „Южен поток”, така и в „Набуко”. „Газпром” вече се съгласи да направи на България отстъпка в цената на газа от 11,1% през тази година в замяна на подкрепата за своя газопровод”, посочва анализаторът Дмитрий Лукашов.
Взгляд
