Имам една мечта – да се хвана за крилете на самолета и да кацна в Нова Зеландия. Не защото Нова Зеландия е толкова красива, мека и зелена, не защото май се били справили с ковида, а защото е накрай света. Нова Зеландия е накрай света и само оттам няма да мога да се върна. Затова Нова Зеландия ми е на сърцето – една мечта ми е, пише поетът Николай Милчев във Фейсбук.
"Мечтая си да се разхождам по плажовете ѝ и там да няма Росенец.
Мечтая да отседна в хотел, който да не е подпорна стена.
Мечтая да няма патриоти, които искат да освободят Южния полюс и да го присъединят към Нова Зеландия.
И си мечтая да видя овце, пазени от овчари, а не от НСО.
Мечтая си да седя край някой горски път и по него да мине мечка, а не джип, от който да ми подхвърлят петдесет лева.
Мечтая си техният новозеландски главен прокурор да не е толкова главен.
И си мечтая техните литературни номинации и награди да не са толкова умилителни и приятелски. И тяхното „Перото“ да е перо от Жар птица, а не от патица.
Мечтая си тяхната Цвета Караянчева да работи в оранжерия за зеленчуци.
Мечтая си техният Борисов да носи стикове на някое голф игрище.
И си мечтая да видя папагали – живи и истински, а не като нашенските, които пишат Конституция.
Мечтая си и да забравя, че Харалан Александров е антропологът на моя социален живот.
Мечтая си техният Кошлуков да не се е борил някога толкова много за демокрация.
Мечтая си техният Вежди Рашидов всеки ден задължително да спи до обяд.
И си мечтая тяхното Слънце да изгрява откъдето трябва, а не като нашето – засега само от запад.
Това е моята мечта – да кацна в Нова Зеландия и да не мога да се върна, защото тя е накрая на света и по-далече няма", завършва той.
