"Откога институция като българското читалище се свързва с риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм?" Този въпрос задават във Facebook групата "Да спасим читалищата" от известно време. Причината - нова декларация, която е част от изискванията, свързани с въвеждането на различни мерки за намаляване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Новите промени обаче превръщат председателя (представляващия) читалището с вписването му в Агенцията по вписванията с тази декларация като лице, отговарящо за всички финансови операции на културната институция, пишат в социалните мрежи недоволните читалищни дейци.
"Декларацията за действителни собственици по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължава председателя на читалището като лице, отговарящо за всички операции, да бъде вписано в регистъра на Агенцията", коментират още те.
"Ние трябва да излезем от Агенцията по вписванията. Третират ни като търговски дружества", заяви пред Actualno.com Николина Христова, секретар на Народно читалище "Борис Беров" в село Тъжа, община Павел баня. По думите на Христова изискващата се декларация дава възможност на председателя на читалищното настоятелство да разполага със средствата и имуществото на институцията. "Председателят на читалището става негов собственик. Това е недопустимо", изрази още възмущението си Николина Христова.
Припомняме, че Законът за мерките срещу изпирането на пари бе приет през 2018 г. в изпълнение на Директива на ЕС 2015/849 от 20 май 2015 г. и на изискванията, заложени в нея, свързани с въвеждането на различни мерки за намаляване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Днес на второ четене депутатите одобриха допълнителни нормативни промени.
"Народните читалища са културни институции, подчинени на Министерство на културата (МК), и се вписват в публичния регистър на МК. С вписването ни в Агенцията по вписванията всъщност читалищата са вече в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – приравнени с търговските дружества, с всички произтичащи тежести от това", отбелязват още авторите на писмото.
"Изразяваме протеста си читалището да не се превръща в търговец", заявяват председатели на читалищни настоятелства и читалищни секретари, които в момента работят по корекциите на настоящото отворено писмо, преди то да бъде адресирано до различни представители на компетентните по темата институции.
Николина Христова е категорична още, че българските читалища трябва заедно да се обединят срещу подобна несправедливост - най-малкото заради уникалната просветна дейност, която тази културна институция развива от десетилетия.
Снимка: Архив
