Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Манипулирано ли е преброяването в Северна Македония? Говорят историците

20 април 2022, 12:00 часа • 5658 прочитания

Позицията на България за европейското бъдеще на Република Северна Македония не е променена, но темата така и не слиза от дневен ред. Въпреки че няма официални заявления от правителството за вдигане на така нареченото вето – този въпрос постоянно се повдига от медиите. Липсват и особени реакции след преброяването в Република Северна Македония, според чиито данни българите там са едва 3504 души; статистика, която не изглежда реалистична. Не така обаче е в южната ни съседка Турция, която официално отказа да признае македонската статистика за състава на населението. Трябва ли България да вдигне ветото за Северна Македония по пътя й към ЕС и защо още не сме заявили позиция за резултатите от преброяването?

По тези въпроси Actualno.com събра мнението на водещи историци, ангажирани с темата Македония. Техните коментари са от значение предвид нестихващия спор за историята, който всъщност е една от водещите причини за налагането на вето от страна на България. 

Ето какво казаха те:  

Проф. Пламен Павлов: Трябва да направим паралелно преброяване 

Според историка проф. Пламен Павлов трябва да се направи паралелно преброяване, за да се види реалното число. "Трябва да имаме позиция за това преброяване. Виждаме, че една Република Турция примерно отказа да признае резултата, при все че проблемът й е друг. Така или иначе няма да бъдем единствената държава, която оспорва това преброяване, което несъмнено е белязано от много фалш и манипулации", подчерта проф. Павлов. Той отправи критика и към политиците, които говорят за българско малцинство в Северна Македония, тъй като според Павлов там те са мнозинство.

Проф. Павлов наблегна на информацията, че има една група от около 70-80 хиляди души в РСМ, които не са се определили. "Нищо чудно това да са хората с българско самосъзнание, които по една или друга причина не са записани като такива или някои от тях са отказали да кажат за какви се смятат. Също има около 100 хил. души, които са подали документ за българско гражданство", обясни той. Според него ако властта в Северна Македония се успокоява, че са го направили само от меркантилни съображения, то това значи дълбок морален срив. "Числото от 3504 абсолютно не е вярно", добави още проф. Павлов. Той обясни, че там има и няколко хиляди души босилеградчани-българи от Западните покрайнини. "Само те биха били около 7-9 хиляди", посочи още Павлов. Професорът смята още, че съществува страх у хората там да се определят като българи.

Историкът даде своето мнение и за различни съмнения в публичното пространство за вдигане на ветото. Той разясни, че всъщност позицията на България за РСМ не е вето, но постепенно в обществото се е наложил този израз. "Мантрите на македонистката пропаганда са, че България едва ли не пречи на Македония. България винаги и във всяко едно отношение е подкрепяла РСМ", заяви проф. Павлов. Историкът бе категоричен, че дори с това вето България пак помага на РСМ, защото "подобна държава с долнопробна пропаганда в духа на Титов сталинизъм няма място в ЕС".

Той каза, че не може да се слагат срокове на нещо, което не е обсъдено в достатъчно пълна степен и от политическите сили, и в обществен план. "Хубаво е министър-председателят да каже открито поемал ли е такива ангажименти. Какво е казал в своите контакти с високопоставени представители на ЕС, на други държави и на самата РСМ? Вече трайно съществува такова впечатление. То се изказва публично и от коалиционни партньори на ПП, по-конкретно от "Има такъв народ". Имаме необходимост от яснота. Това е в тон с тези обещания за прозрачност, които виждаме, че в случая нещо не се изпълняват", коментира историкът. 

По думите му организираните демонстрации в Битоля срещу българската делегация показват нежелание на РСМ да спазва Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. Според него това показва втвърдяване от страна на РСМ, което е недопустимо и трябва ясно и категорично да се каже, че България няма да търпи подобен тон.

Акад. Георги Марков: Историята е повече от пари 

Акад. Георги Марков коментира, че Република Северна Македония не е готова за ЕС, тъй като в нея европейското е малко. Според него, въпреки реформите и готовността на Скопие по всички точки и изисквания, не можем да пренебрегнем факта, че не признават българите в Северна Македония и фалшифицират българската история. „Това не е европейско поведение. Поне засега те се държат твърде нагло. Техният президент нарече Иван Михайлов фашистки терорист. Като историк смятам, че не трябва да се вдига ветото, за да не ставаме съучастници в кражбата и фалшифицирането на историята. Нямаме моралното право да отстъпваме заради загиналите наши войводи и четници за свободата на македонските българи“, каза той. Историкът обърна внимание, че харварското възпитание не означава, че министър-председателят трябва да загърбва историята. „Още от самото начало на своето управление каза да премахнем егото към историята. Какво его? Това е дълг към историята. Миналото на македонските българи е памет“, подчерта академикът. Той изрази надежда президентът Радев да не позволи да се прокара ветото. „Това не е бизнес. Историята е повече от пари“, допълни акад. Марков.

По темата за преброяването акад. Марков е категоричен, че България не трябва да го признава. „Имаме 120 хиляди българи от Северна Македония с български паспорти. Явно е, че те продължават титовски да преброяват. Възможно е нашите българи да не смеят да се самоопределят, защото ще бъдат репресирани, както са били от 110 години насам почти, или пък ги пишат македонци, както ги пишеха след Втората световна война“, обясни историкът. Акад. Марков обърна внимание, че вдигането на ветото би било националното предателство и призова да не се отстъпва. „Все се надявах, че титовизмът и македонизмът ще отмрат, но уви. Те се развихриха с разпадането на Югославия“, коментира още той. Академикът подчерта, че „македонският въпрос“ не е всекидневен, а в него има трагична история, която не може да се забрави.

Проф. Светлозар Елдъров: Българите в РСМ са единствената общност, която бележи ръст в преброяванията

Проф. Светлозар Елдъров е на малко по-различно мнение от останалите историци за преброяването в РСМ. „Всъщност българите бяха единствената национална общност сред всички други в Северна Македония, която отбеляза нарастване в сравнение с последното преброяване от 2002 г. Но това е само статистическата страна на демографските процеси. Още по-важен е политическият контекст. За мен този резултат е свидетелство за националната, политическата и гражданската смелост на всички онези наши сънародници в РСМ, които се осмелиха публично да се изтъкнат като българи. Още от 80-те години на ХХ век като научен сътрудник в Института за военна история при Генералния щаб имах възможност да следя печата в тогавашната югославска република Македония и много добре помня онази яростна антибългарска политическа и обществена атмосфера, която беше ежедневие. Тя не се промени много след обявяването и признаването на независимостта на новата македонска държава, напротив, имаше случаи, когато омразата срещу всичко българско ставаше още по-злостна, дори когато България даваше своята най-искрена подкрепа за евроатлантическата интеграция на Скопие. Затова всеки, който се чувства разочарован от резултатите на преброяването, нека си даде сметка, че да си българин в Северна Македония не е като да си българин в България. И тъкмо заради това нашите държавници, дипломати и политици трябва да бъдат още по-мотивирани и решителни в настояването правата на българите в РСМ да бъдат гарантирани с изричното им вписване в преамбюла на нейната конституция.

Да, без съмнение е имало нередности и фалшификации при преброяването, това го заявиха и някои от националните общности там, но да се настоява България официално да заяви, че не признава резултатите от преброяването, най-малко ще бъде проява на подценяване и игнориране на националната, политическата и гражданската смелост на българите в РСМ. Убеден съм, че те ще стават все по-многобройни и още по-смели, когато почувстват, че зад тях наистина стои България. Стига да не е по начина, по който тя го направи оня ден в Битоля“, коментира проф. Елдъров. 

Той коментира, че готовността на РСМ за ЕС следва да се оценява във връзка с резултатите от изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 1 август 2017 г., допълнен от българска страна с Рамковата позиция и Декларацията на Народното събрание от 9 и 10 октомври 2019 г.

„През ноември 2021 г. същността на тези основополагащи документи беше обобщена и актуализирана с лансирания от президента Радев т. нар. „Протокол 5 + 1“. Последният вече се съкрати на „4 + 1“, след като Скопие декларира пред ООН, че краткото име „Северна Македония“ отразява политическия субект, а не географската област. Следователно, макар и твърде скромен, все пак някакъв видим прогрес беше постигнат. Остават следващите по-важни стъпки, от които според мен най-важна е именно онази, означена като „плюс едно“, т.е. вписването на българите в преамбюла на Конституцията на РСМ. Настина, жалко е, че това не беше изрично включено в Договора от 2017 г., защото именно по конституционния статут на българите в РСМ и отношението на тамошните власти, институции и медии към тях най-обективно ще може да се оценява доколко са изпълнени критериите за членство в ЕС“, каза проф. Елдъров.

Той припомни, че тази идея беше предложена още в края на 2007 – началото на 2008 г. с документа „Българската политика спрямо Македония. Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани“, веднага след приемането на България в ЕС. По думите му той е бил разработен под ръководството на проф. Любомир Иванов, тогава президент на Фондация Манфред Вьорнер и председател на Атлантическия клуб в България с участието на една доста представителна група учени, експерти, дипломати и пр. от разни държавни, научни и граждански институции.

„Защо тази идея беше игнорирана от авторите на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., а сега се изтъква като най-важния български приоритет във връзка с взаимоотношенията със западната ни съседка е въпрос, на който някой някога все ще трябва да отговори“, коментира още той.

Деница Китанова
Деница Китанова Отговорен редактор
Новините днес