Македония официално пуска Сърджан Асан Керим, а Хърватия - Весна Пусич в надпреварата за генерален секретар на Организацията на обединените нации.
Председателят на 70-тото Общо събрание на ООН датчанинът Могенс Люкетофт съобщи пред журналисти, че Македония и Хърватия са издигнали кандидатурите на свои хора за поста на генералния секретар на ООН, предаде БГНЕС.
„Двамата кандидати вече са обявени. Те са бившият председател на Общото събрание от Македония Сърджан Керим и министъра на външните работи на Хърватия Весна Пусич”, каза той.
Страните могат да издигат свои кандидатури до края на юни, когато Съветът за сигурност ще започне подбора на най-добрия претендент, който след това трябва да бъде утвърден от Общото събрание. Люкетофт отбеляза, че обикновено Съветът за сигурност посочва един кандидат, но не изключва, че този път те могат да бъдат няколко.
Във вторник Люкетофт, заедно с председателката на Съвета за сигурност Саманта Пауър, е изпратил писмо до 193-те страни членки на световната организация с призив да издигат кандидати и за поста генерален секретар. С това, както каза самият Люкетофт, официално започва кампанията за привличане, избор и назначаване на следващият генерален секретар.
В писмото председателите на двете ключови структури на световната организация призовават страните да „издигнат кандидати, които са доказали своите лидерски качества и талант на ръководители, притежават богат опит в международните отношения, както и големи дипломатически, комуникационни и езикови умения”. Според документа кандидатите могат да бъдат издигани чрез формално уведомяване на председателя на Общото събрание и на Съвета за сигурност. Люкетофт и Пауър уверяват, че ще предоставят на кандидатите възможност за неформално общуване с членовете на Общото събрание и Съвета за сигурност.
Такова писмо се изпраща за първи път до страните. Основание за него е приетата от Общото събрание на 11 септември резолюция, която е насочена към по-голяма откритост на процеса за избор на генерален секретар. Преговорите по текста не бяха лесни. Много страни настояваха за ясни срокове за издигане и подбор на кандидатите, докато други предлагаха да се запази гъвкавостта на процеса.
Пълномощията на Бан Ки Мун изтичат на 31 декември 2016 година. Той е генерален секретар от началото на 2007 и не може да остане трети пореден мандат начело на ООН.
Нито един от осемте генерални секретари на ООН досега не е бил представител на страните от Източна Европа. Освен това всички те са били мъже. Според много мнения тези фактори могат да изиграят решаваща роля при избора на новия административен глава на организацията. В тази връзка за един от най-вероятните претенденти от дълго време се сочи българката Ирина Бокова, която е начело на ЮНЕСКО. Самият Бан Ки Мун нееднократно е заявявал, че би искал да види жена на своето място.
Русия също влиза в групата на източноевропейските държави в ООН, но не може да предлага свой представител, така както и другите страни постоянни членки на Съвета за сигурност - Великобритания, Китай, САЩ и Франция, посочва ТАСС.
Българските правителства, както предишното на Пламен Орешарски, така и сегашните управляващи, подкрепят Ирина Бокова.
Външният министър Даниел Митов вече обясни, че "от времето на правителството на г-н Орешарски, когато е взето това решение, г-жа Бокова е официалната кандидатура на България за генерален секретар на ООН. Като аргумент в посока на тази кандидатура са посочени професионалните качества на г-жа Бокова и възможността тя да получи необходимата подкрепа сред държавите членки на ООН. За целта, МВнР изпълнява залегналите приоритети по предварително изготвения план за кампанията на г-жа Бокова".
Междувременно хърватката Пусич призна пред британския в. "Индипендънт", че вижда битката за поста като "златна възможност".
