Българските майки продължават да настояват за увеличение на детските надбавки и обвързване на обезщетението за майчинство, изплащано до втората година на детето, с минималната работна заплата.
Представители на Инициативния комитет за повече грижи за българските деца се срещнаха днес, 23 ноември, с евродепутата от Групата на социалистите и демoкратите Кристиан Вигенин, предаде БГНЕС. Майките му показаха декларацията със своите искания, която са изпратили както до Европейския парламент, така и Народното събрание, Министерски съвет, МТСП. Те настояват майчинството през втората година да бъде обвързано с минималната работна заплата и отделно периодът, на базата на който се изчислява обезщетението през първите 410 дни, да стане такъв, какъвто беше през 2009 година. Майките искат и детските да се увеличат с 25% от минималната работна заплата и те да се получават от всички.
От Инициативния комитет предлагат да има обезщетения за майчинство за всички студентки, родили до 2 години след дипломирането си. Те искат да се осигурят места за всички желаещи в общинските и ведомствените детски ясли и градини и то до началото на септември следващата година. Майките напомнят, че в Закона за семейните помощи за деца е предвидена възможност семейства, на които детето не може да бъде записано в общинска детска градина, да получат помощ в размер на 100 лв. месечно за всяко дете на възраст от 3 до 6 години.
Младите жени искат и правителството да публикува доклад за това какви мерки и действия са предприети през последните 3 години за социалните, здравните и образователните политики по отношение на децата и техните майки по същия начин, по който "ежеминутно се информира обществото за срязаните лентички в инфраструктурата".
"Не искаме повече да си спомняте за нас само в предизборните си обещания затова ще ви напомняме по-често пред вратите на общините и на Народното събрание", пишат още те в декларацията. "Те ни принуждават да излезем и да протестираме, което според нас и според цивилизования свят не е начинът - начинът е да ни поканят на срещи. Начинът е всички да ни поканят и да дебатираме и да стигнем до някакви по-удовлетворяващи и за двете страни резултати. Не е начинът с протести, но щом не ни разбират така, ще се наложи да протестираме докрай, защото става дума за нашите деца", коментира пред БГНЕС Кристина Милтенова от Инициативния комитет на майките.
"Майките имат много прости искания, които са лесноосъществими стига да има воля от страна на българското правителство и съответно мнозинството в българския парламент", убеден е евродепутатът Кристиан Вигенин. "Надявам се сега, когато ще се гласува окончателно бюджета в парламента, техните искания да бъдат приети, защото те не струват много, а реално ще дадат глътка въздух на всички майки с малки деца. Други от исканията им изискват малко повече усилия от Столична община, където по официални данни над 13 000 деца нямат възможност да посещават детски градини. Поех ангажимент да потърсим правен съвет и да видим това задължение всяко едно дете, на което не е осигурена детска градина, да бъде обезщетявано със съответната сума, която общината би плащала. Ако този правен анализ покаже, че правителството и общината бягат от реалната си отговорност, мисля, че може да се стигне до едно дело, което да реши този въпрос", допълни той.
"При нас толкова е сложно и трудно всичко, че да имаш дете се явява като един проблем за семейството, майчинството се превръща в проблем, вместо да бъде нещо естествено, което да се насърчава от държавата и хората без страх да тръгват към този важен за всяко семейство въпрос", коментира Вигенин. Той припомни, че преди време ЕП прие една директива на ЕК, която дава рамката за развитие на законодателството в сферата на майчинството в страните-членки. Директивата в момента е блокирана от Съвета на министрите. Група депутати от ЕП, включително и Вигенин, имат идеята да поискат от ЕК обяснение кога и как смята отново да възобнови работата по тази директива.
