Магистратите ще трябва да декларират дали членуват в непублични организации като масонските ложи. Това е едно от предложенията, приети в петък, 8 април, след четиричасово заседание от Съветът за съдебна реформа. Декларациите ще се подават в съдебния инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС).
Този въпрос се нищи от години в публичното пространство, но така и не беше решен поне на декларативно ниво. Почти няма избор на някой от тримата големи в съдебната система - главен прокурор и шефовете на върховните съдилища, без да се постави въпросът дали фаворитът не е масон, уточнява Mediapool.
Първата реална инициатива бе приета от екипа на предишния правосъден министър Христо Иванов, който разписа задължението да се подават такива декларация в проекта за нов Закон за съдебната власт. Сегашният правосъден министър Екатерина Захариева продължава това дело.
"Знае се, че много от тях (магистратите) са масони, но не само за масонство трябва да бъдат проверявани. Трябва да се види и в коя ловна дружинка членуват. Защото, ако един магистрат е в една ловна дружинка с адвокат или бизнесмен или страна по дело, това е хубаво да се знае от другата страна и да може да бъде разбрано", коментира в края на миналия ноември Христо Иванов.
Днес Съветът за съдебна реформа възложи още на съдебния инспекторат да изготви методологията за извършване на проверката за почтеността на магистратите. Отделно трябва да се разработи регистър за деклариране на разширен кръг обстоятелства около тяхното финансово състояние. В това число именно влизат състоянието на хората, с които живеят на семейни начала и принадлежността към непублични организации като масонските ложи.
Без методологията за проверките и необходимия бюджет съдебният инспекторат няма как да изпълни възложените му задължения с последните промени в конституцията.
"Важно е да дадем възможност на инспектората, в партньорство с ВСС, да изработят проект, с който да получат финансиране за осъществяването на целите", коментира правосъдният министър Екатерина Захариева.
Отделно Съветът за съдебна реформа възложи редица задачи като разработване на нова наказателна политика в държавата, цялостен модел за съдебните експертизи, както и реформа в затворното дело. Отговорната институция е Министерството на правосъдието.
Съветът е приел и втория пакет от съдебната реформа, която включва мерки за демократизация на управлението на съда, независимост на отделния прокурор и следовател. Преди две месеца в интервю за медиата министър Захариева декларира, че ще премахне текстовете за единната и централизирана прокуратура под самодържието на главния прокурор.