Ходът на човешката еволюция е белязан от дълга поредица случайни открития и изобретения. Всъщност експертите изчисляват, че между 30 и 50% от всички научни открития по някакъв начин са случайни. Макар да е вярно, че в някои случаи научните открития идват след усърдна лабораторна работа и резултат от целенасочено изследване, реалността е, че много от най-невероятните находки в света са се случили, когато някой е намерил нещо, което не е търсел, разказва „Муи интересанте, цитирано от БГНЕС.
Някои случайни открития са се разпространили дотолкова, че са се обърнали срещу човечеството и планетата, какъвто е случаят с пластмасата, която оказва пагубно въздействие върху нашата среда.
Всички случайни изобретения през последните два века, които ще разгледаме, са променили света по един или друг начин. В някои случаи, те дори са резултат на инцидент.
Нито един от тези "инциденти" обаче не би променил света, без човекът, който да признае неговата стойност - необходимостта не винаги е майката на изобретението.
Ето историите на някои от най-великите изобретения в света:
Захаринът, един от най-старите синтетични подсладители, е открит случайно от Ира Ремсен и Константин Фалберг през 1879 г. Същата година американските химици се опитват да намерят алтернативно приложение на въглищния катран. Когато спират да ядат, Фалберг забелязва, че храната има много по-сладък вкус от обикновено. Тогава той разбира, че не е измил ръцете си след работа и че те са импрегнирани с вещество от лабораторията: ражда се захаринът.
Пренасяме се през 1946 г. Същата година Пърси Спенсър, инженер в „Raytheon Corporation“, работи по проект, свързан с радарите. Докато тествал нова вакуумна епруветка, той открил, че шоколадовото парче в джоба му се топи по-бързо, отколкото очаквал. Той започва да експериментира, насочвайки тръбата към други предмети като яйца или дори ядки от пуканки. Накрая стига до заключението, че топлината, възприемана от обектите, идва от микровълнова енергия. Малко след това, на 8 октомври 1945 г., Рейтън подава патент за първата микровълнова фурна, която тежи над 300 килограма и е висока 1,68 см.
От историите на всички случайни изобретения тази на Кока Кола е, може би, най-известната. Неин изобретател е фармацевтът Джон Пембъртън, посветил се на производството на сироп, приготвен от вино и екстракт от кока. Той го нарича „френската винена кока на Пембъртън“ и първоначално е бил популяризиран като лек срещу главоболие и нервни разстройства. След като град Атланта забранява продажбата на алкохол през 1885 г., Пембъртън решава да създаде „лека“ версия, без алкохол на основата на кока, и да я смеси с газирана вода, за да я продава като безалкохолна напитка. Резултатът бил "мозъчен тоник", наречен по-късно Кока Кола.
За изобретението на това подобрение към бита ни трябва да благодарим на известен британски фармацевт. През 1826 г. Джон Уокър забелязва суха бучка на края на пръчка, докато разбърква смес от химикали. Когато се опитал да я надраска, захвърчели искри и пламъци. Първоначално Уокър се стреснал от откритието си, след това обаче пуска на пазара първите фрикционни пръчки като „Фрикционни светлини“. Продава ги в аптеката си. Първоначалните кибритени клечки били направени от картон, но скоро Уокър ги заменил с ръчно нарязани дървени шини с дължина приблизително 3 инча. Те се продавали в кутия, снабдена с шкур. Посъветвали го да патентова изобретението си, но той решава да не го прави - смята, че продуктът трябва да бъде в полза на човечеството. Което обаче не спряло други, които откраднали идеята и получили облаги в последствие.
С велкро се затварят много видове чанти и продукти в наши дни - от раници до измерватели на кръвното налягане, но кой се е сетил за това? През 1941 г. швейцарският инженер Жорж де Местрал се разхождал из гората с кучето си. Прибрал си и отново намерил малки репеи (Arctium lappa), залепени по крачолите на панталона му. Той започнал да изучава бодлите на това "досадно" растение, за да разбере как те се прилепват толкова лесно към дрехите. И колко интересно, установява, че по краищата си то има малки кукички, с които се придържа към парчетата плат. Тогава Местрал решава - защо да не опита това като го приложи към дрхите - създаде двустранното затваряне и го нарича „велкро“. Така се казва и компанията му. Продуктът е патентован през 1955 г. и вече се произвежда в цял свят.
Готвачът от Ню Йорк Джордж Кръм е човекът, който случайно изобретява чипса през 1853 г. Тогава раздразнен клиент не спирал да връща порцията си с картофи в кухнята - били меки, били мазни... За да му даде урок, Крам нарязва картофите много тънк, запържва ги до хрупкавост и ги залива със сол. За негова изненада, клиентът останал доволен от промяната - току-що изял първата в света порция чипс.
Всичко започва, когато през 1895 г. немски физик на име Вилхелм Рентген работи с катодна тръба. Въпреки факта, че тръбата била покрита, той забелязал, че близкият флуоресцентен екран свети, когато тръбата е включена, а стаята - тъмна. Лъчите някак осветявали екрана. Опитал се да блокира лъчите, но каква изненада - повечето от нещата, които поставял пред тях, не постигали резултат. Когато обаче по невнимание поставил ръката си пред тръбата, Рентген открива, че може да види костите си в изображението, прожектирано на екрана. След това той заменя тръбата с фотографска плоча, за да заснеме изображенията и така се раждат първите рентгенови лъчи.
Откритие на бактериолог от невнимание. През 1929 г. младият сър Александър Флеминг поръчва лабораторията си. Отива на почивка и след нея открива, че чашка на Петри от бактерии Staphylococcus е оставена непокрита, а в нея - плесен е убила много от бактериите. Той нарича плесента penicillium notatum и след по-нататъшни изследвания установява, че тя може да убие други бактерии. Разбира, че може да се дава на малки животни без вредни ефекти. Десетилетие по-късно Хауърд Флори и Ърнст Чайн изолират веществото, убиващо бактериите, намерено в плесента: пеницилин. И тримата печелят Нобелова награда за медицина през 1945 г. „за откриването на пеницилина и неговият лечебен ефект върху различни инфекциозни заболявания“.
Годината е 1951г. Когато електроинженерът Джон Хопс изобретява пейсмейкъра, той изследва хипотермията и се опитва да използва радиочестотно отопление за възстановяване на телесната температура. По време на експеримента обаче той осъзнава, че ако сърцето спре да бие поради охлаждане, то може да бъде стартирано отново чрез изкуствена стимулация.
Въпреки че първоначалната пластмаса се основава на органичен материал, първата напълно синтетична пластмаса е изобретена през 1907 г. Тогава Лео Хендрик Бекеланд случайно създава бакелитът. Това е първото напълно синтетично пластмасово вещество. Baekeland комбинира формалдехид с фенол, въглероден отпадъчен продукт и подлага сместа на топлина. Вместо материал, подобен на шеллак, той е създал уникален полимер, който не се топи при топлина или стрес. Новата термореактивна пластмаса е използвана за всичко - от телефони до бижута и часовници. Тя откри ерата на нови синтетични материали, в които продължаваме да живеем и днес.
Американският изобретател Чарлз Гудиър е отговорен за вулканизацията на каучука, но не и преди да се окаже затънал в дългове до уши. Манията му по каучука няма граници, така че той не се поколебава да заложи всичките си пари, както негови, така и на семейството си, за да финансира експерименти, с които да пригоди каучука за индустриална употреба. Посветил 5 години от живота си на тази мечта. И накрая, когато случайно хвърля каучук върху гореща сярна печка през 1839 г., той открива, че материалът не само не се топи, а точно обратното - той се втвърдява. „Goodyear“ патентова вулканизиран каучук през 1844 г. и неговата компания става лидер в производството по това време. За съжаление, Чарлз Гудиър губи по-голямата част от парите си в съдебни битки за нарушаване на патента му. „Goodyear Tire & Rubber Company“ е наречена в неговия чест.
На Рой Планкет, химик, който е работил за компанията „DuPont“ в началото на 1900 г., трябва да благодарим на възможността да направим омлет. Как се стига до откритието - след като той случайно се натъква на нереактивен химикал, докато експериментира с хладилни агенти. Не след дълго Планкет патентова изобретението си, което днес познаваме като тефлон - материалът, който покрива тиганите и предотвратява залепването на храната.
Швейцарският химик и интелектуалец Алберт Хофман синтезира LSD, докато изучава алкалоидите, произведени от ергот. Откритието става докато той изследва лизергиновата киселина - мощен химикал, който за първи път е изолиран от гъбички, които растат върху ръжта. Алкалоидите и до днес се използват като фармацевтични продукти и много от техните производни се използват и до днес. През 1943 г. Хофман случайно опитва своето творение. Чувства се неспокоен и замаян. Той си ляга и „се потопя в някакъв вид пиянство, което не е неприятно и се характеризира с изключителна активност на въображението“. Записва преживяванията в собствения си дневник: „Докато лежах в зашеметен вид със затворени очи (изживявах дневната светлина като неприятно ярка), непрекъснат поток от фантастични образи на необикновена пластичност и живост се появи над мен и придружен от интензивна игра на цветове като калейдоскоп“. След това той взел наркотикът - този път нарочно - на 19 април 1943 г., и потвърдил ефектите му. Това е първият планиран експеримент с LSD, но не и последният.
Подобно на фонтана на младостта, хората винаги са търсели магически съставки за повишаване на либидото и подобряване на сексуалната функция. Смешното е, че синьото хапче е било мислено като лек срещу високо кръвно налягане и ангина пекторис. За изненада на учените от болница „Мористън“ в Уелс обаче нейният положителен ефект не се наблюдава в нито една от тези области, но има мощен ефект върху ерекцията на пениса. „Pfizer“ патентова „Виагра“ през 1996 г. и е одобрена за употреба при еректилна дисфункция от FDA на САЩ през 1998 г.
