Със сега действащото законодателство и отношенията на институциите в България към правата на децата, де факто се дава един инструмент в отглеждащия родител да злоупотребява с правата си и да ограничава достъпа на другия родител до детето и така да се наруши контакта с детето.
Фрапиращото в ситуацията е, че институциите напълно съдействат на тези практики и в момента няма мярка, която да възпре злоупотребите на отглеждащия родител. Това разказа пред БГНЕС един от пострадалите от това законодателство бащи Тихомир Плачков.
Около 30 бащи се събраха на протест пред Съдебната палата за промяна в законодателството, която да им осигури достъп до децата им. Бяха изложени вещи, които могат да се купят, с парите, които бащите трябва да харчат по адвокати, за да видят децата си. В същото време наполовина окастрена елхичка, както и половинчато сърце показваха нагледно лишенията на тези деца от пълноценната любов на двамата си родители.
Има фрапиращи случаи на бездействие от страна на прокуратура, Агенция за социално подпомагане, държавна агенция “Закрила на детето”, немалка е отговорността и на съдиите изпълнители, които много рядко успяват да съдействат на родители с цивилизовани мерки да убедят другия родител, че това не е добре за децата, разказа още Плачков.
От 5-6 години постоянно предлагаме законопроекти и постоянно със смяната на поредното правителство започват да отлежават къде по институционалните архиви и ефектът е нулев. Освен, че се изтъква това на всеки протест - ние предлагаме законови промени, но до няколко месеца тези предложения биват захвърляни.
Част от тези законодателни мерки, които протестиращите искат да се въведат е т.нар. споделено родителство, но дори не се правят научни изследвания за това какви са ползите за родители и децата.
В момента, за да направиш една стъпка напред в отношенията си към детето, трябва да се мине през серия от съдебни дела - за режим, за родителски права и сега действащото законодателство стимулира едни родителски войни. Всеки трупа компромати срещу другия, пуска жалби и сигнали, а адвокатите допълнително затормозяват решаването на проблема, допълни бащата.
Според него по света има много позитивни примери. В Швеция, например, дори при най-големите ограничения, детето има право на поне 35% прекарано време с другия родител. Това, според него, може да са всички ваканции. “Ако има недоразумение между родителите как точно да се въведе този режим, то има минимални числа, минимум, при който съчетан с ваканцията, могат да се получат хубави режими и двамата родители да участват в отглеждането на детето.
В страната ни обаче няма никой, който да следи дали единият родител има достъп до детето си. У нас обаче има чиновници, които завеждат поредната преписка. Има си механизъм, по който автоматично и незаинтересовано действат. Никой не следи за спазването на съдебните решения, допълни той.
